Производителите в България все по-ясно осъзнават нуждата от автоматизация. Това заяви в студиото на Money.bg Иво Трайков, представител на KUKA за България. По думите му вече не става дума за технологична "екзотика", а за реална необходимост, която повечето предприятия разбират и активно търсят.

По данни на KUKA, в България има между 20 и 50 робота на всеки 10 000 работещи, докато в Европа средното ниво е около 200. В Германия броят надхвърля 400, а в най-развитите азиатски държави - над 1000.

"Въпреки това, по роботизация сме по-добре позиционирани от Румъния и Гърция", посочи Трайков.

Що се отнася за сферите, в които може да се види потенциал за растеж, Трайков коментира така: "Виждам потенциал при автоматичното разтоварване на контейнери и камиони, при боядисването, фрезоването", посочи той.

Според него сериозни възможности има и в леярската индустрия, както и във фармацията.

Ще бъдем ли заменени от роботите?

Според Трайков, едно от най-разпространените опасения сред бизнеса и обществото е, че роботите "крадат" работни места. "За мен това не е вярно. Един багер също е заменил 20 души с лопати, но ако днес тръгнете да търсите 20 човека с лопати, просто няма да ги намерите", коментира той.

"Истината е, че няма хора, които да вършат тежка, еднообразна и често опасна работа. Роботите запълват точно тази ниша", допълни представителят на KUKA.

Снимка 735636

Важен аспект, който Трайков засегна, е фактът, че роботите се използват в среди, в които човешкото присъствие е рисково или дори невъзможно. "В металургичните заводи, близо до пещи с температура над 2400 градуса по Целзий, вече няма нужда от човек. Имаме и сертифицирани роботи по стандарта ATEX за работа във взривоопасна среда - например в бояджийски цехове, където аерозолните бои са запалими", поясни той.

Компанията предлага и решения за хладилни камери и дълбоко замразяване, при температури до -30 градуса. Това е работа, която малко хора са готови да вършат, подчерта експертът. "Дори високите заплати не са фактор - просто няма желаещи. Роботите запълват тези позиции, а хората могат да се насочат към дейности с по-висока добавена стойност", коментира още той.

Защо компаниите не посягат към автоматизацията?

Малките предприятия често възприемат автоматизацията като твърде скъпа инвестиция. Но според Иво Трайков възвръщаемостта условно идва в рамките на 2 до 5 години, в зависимост от броя на заменените служители, техните разходи и специфичните процеси.

"Ако няколко души не дойдат на работа, производството спира. Роботът не отсъства, не боледува и не изисква почивка. Една елементарна липса на работна ръка може да блокира високотехнологична линия - това е реалният риск за бизнеса", подчерта Трайков.

"Един от най-големите плюсове е, че роботите лесно могат да бъдат пренастроени - днес подреждат кисело мляко, а утре могат да заваряват", заяви още гостът.

Той даде пример с проект, при който 8 работници били ангажирани с разтоварване на стекове по 12 кг. "Роботът вдига по стека наведнъж, почти 90 кг, и работи два пъти по-бързо. Така тези 8 човека могат да бъдат пренасочени към по-смислени задачи, без да губят работата си", обяснява той.

Роботите в производството стават все повече, главно заради недостига на квалифицирана работна ръка

Липсата на работна ръка дава тласък на роботизацията в производствата у нас

Всяко четвърто производство у нас не планира да въвежда роботи в дейността си, показва проучване

Има ли у нас изцяло автоматизирани производства?

"В България вече има фабрики на бъдещето - огромни помещения, в които няма човек. Роботи в клетки извършват процесите, а специалист по автоматизация само наблюдава", разказа Трайков. Т. нар. "тъмни производства" вече са факт, той даде като пример завод в Кърджали, произвеждащ компоненти за автомобилната индустрия.

"Разбира се, напълно без хора не може. Навсякъде трябва да има специалист, който да следи процеса или да се намесва, когато е нужно. Но рутинните и повтарящи се дейности, за тях просто няма желаещи", заключава представителят на KUKA България.

Целия разговор гледайте във видеото!