18 август е професионалният празник на минната общност в България. Секторът генерира средно около 5% от БВП на страната и осигурява препитание на над 120 000 души под формата на преки и непреки работни места.
По този повод се обърнахме към д-р Волф Харлфингер, изпълнителен директор на Quarzwerke GbmH и главен изпълнителен директор на "Каолин" ЕАД, които са член на УС на Българската минно-геоложка камара (БМГК), за да поговорим за основните предизвикателства и перспективи пред един от ключовите подотрасли в бизнеса - този на индустриалните материали.
Д-р Харлфингер е част от екипа на Quarzwerke от 2012-а. Само година по-късно, след като германската компания придобива Каолин, той застава начело и на най-старото дружество в областта на добива и преработката на индустриални материали у нас.
Каква е ролята и актуалното състояние на бранша, ангажиран с добив и преработка на индустриални материали в България? Как и къде се позиционира страната ни в световната конюнктура в този сектор?
България има дългогодишни традиции в добива и преработката на индустриални минерали, като "Каолин" ЕАД е най-старото дружество в сектора с над 100 години опит. Днес отрасълът продължава да бъде основен стълб на националната икономика. Той има значителен принос за БВП, заетостта и регионалното развитие - особено в слаборазвитите райони, където други отрасли са по-слабо представени.
В областта на индустриалните минерали, България е сред водещите европейски производители на каолин и кварцов пясък, които са от съществено значение за керамичната и стъкларската промишленост, леярството и строителството.
Стратегическото местоположение на България, с лесен достъп до европейските и световните пазари, я превръща в привлекателен център за добив и преработка на суровини. Българските компании са инвестирали значителни средства в модернизиране на производствените мощности и привеждане на дейността в съответствие със стандартите на ЕС за опазване на околната среда и безопасността, което прави индустрията по-устойчива и конкурентоспособна.
В световен мащаб, макар и България да не е водещ играч по обем, в сравнение с гиганти като Китай или САЩ, тя играе жизненоважна роля като стабилен и надежден доставчик на висококачествени индустриални минерали в европейски контекст.
В допълнение на това, предвид нарастването на търсенето на суровини с устойчив произход, особено във връзка поставения от ЕС фокус върху критичните суровини и стратегическата независимост, България има добри позиции да засили ролята си чрез иновации, цифровизация и отговорни минни практики.
Източник: Каолин ЕАД
Кои глобални тенденции ще определят бъдещето му - по света, а и у нас?
Няколко са водещите глобални тенденции, които преобразуват бъдещето на индустрията за индустриални минерали - както в световен мащаб, така и тук в България.
Зелен преход и декарбонизация: Индустриалните минерали играят ключова роля в осъществяването на зеления преход. Минерали, като каолин и силициев пясък, са от съществено значение за производството на керамика, стъкло, изолационни материали и заместители на цимента. Очаква се търсенето на тези суровини, особено на добиваните по устойчив начин и на регионален принцип, да се увеличи предвид поставените от ЕС и други икономики цели за постигане на нулеви нетни емисии.
Сигурност на веригата за доставки и регионализация: Пандемията от COVID-19 и геополитическите напрежения подчертаха уязвимостта на глобалните вериги за доставки. В резултат на това, в днешно време много производители търсят локални или регионални източници на суровини. България, като част от ЕС със стратегическо географско положение и силна минерално-суровинна индустрия, ще се възползва от тази промяна.
Екологично и социално управление (ESG): Устойчивостта вече не е въпрос на избор - тя предстои. Компаниите за добив на индустриални минерали са под нарастващ натиск да минимизират въздействието върху околната среда, да намалят емисиите на CO₂, и да си сътрудничат с местните общности.
Кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите: Налице е глобално движение към кръгова икономика. Това включва рециклиране на промишлени минерални отпадъци, оптимизиране на използването на ресурсите и разработване на продукти с по-дълъг жизнен цикъл. Иновациите, в използването на странични продукти и в изграждането на промишлени симбиози, стават все по-актуални.
Съсредоточаване на вниманието върху критичните суровини в ЕС: Макар че индустриалните минерали обикновено не се посочват като "критични", тяхното стратегическо значение нараства. Законът за критичните суровини на ЕС насърчава местни източници и иновации в областта на суровините, които са от съществено значение за чистите технологии и цифровата инфраструктура.
В обобщение, бъдещето на нашата индустрия ще се определя от това доколко добре се адаптираме към екологичните предизвикателства, как възприемаме иновациите и колко умело се позиционираме като устойчиви и надеждни партньори в европейската индустриална екосистема. България разполага както с ресурсите, така и с потенциала да бъде водеща в тази трансформация - ако действаме проактивно и отговорно.
В интервю за Money.bg през април изпълнителният директор на БМГК доц. д-р инж. Иван Митев сподели, че суровина като пясъка е все по-труднодостъпна, в това число и у нас. Какво може да се направи в тази посока с оглед на важността му за редица производства?
Доц. Митев е напълно прав - достъпът до суровини, включително основни такива като пясък, става все по-ограничен както в световен мащаб, така и в България. Няколко фактора допринасят за тези ограничения - на първо място бюрократичните забавяния в процесите на издаване на разрешителни, но също така и затегнатите екологични разпоредби, както и конфликтни искания за земеползване.
Няколко координирани действия са необходими, за да се справим с това: На първо място, ние се нуждаем от по-прозрачна, ефективна и предвидима система за издаване на разрешителни. Без да се правят компромиси с екологичните стандарти, властите трябва да работят за намаляване на административните пречки, за да се ускорят оценките и вземането на решения.
Също така, България би имала полза от национална стратегия за неенергийните полезни изкопаеми, съобразена с целите на ЕС, която да гарантира сигурен достъп до ключови ресурси, като същевременно балансира екологичните и социалните проблеми. Такава стратегия следва да включва ясно планиране на земеползването, което да идентифицира и защитава стратегическите находища.
За да се справим с тези предизвикателства, трябва да продължим и засилим изграденото конструктивно сътрудничество между основните заинтересовани страни в минната индустрия - визирайки Министерството на енергетиката, минните компании, синдикатите и минната камара.
В същия контекст, на какво ниво са геоложките проучвания за нови находища и какво е необходимо да се направи в тази посока? Колко време средно отнема цялостният процес - от откриването на находище до реалния добив?
Понастоящем геоложките проучвания за нови находища в България са сравнително ограничени в сравнение с пълния геоложки потенциал на страната. Голяма част от наличните геоложки данни са от изследвания направени преди десетилетия - някои от тях са от времето на социализма - те са ценни, но често остарели или непълни по днешните стандарти.
През последните години равнището на финансираните от държавата проучвания намаля, а частните усилия за проучване се сблъскват с предизвикателства като сложността на нормативната уредба, неясните права за ползване на земята и обществена съпротива. В резултат на това районите с потенциал остават недостатъчно проучени, а подготовката за нови находища не е толкова силна, колкото би могла да бъде.
Съдейки по нашия опит, проучването на ново находище отнема най-малко 5 години, но има и случаи в миналото, когато то е продължило повече от 20 години. Този времеви диапазон, в едно с динамично променящите се пазари, е голямо предизвикателство за всяка инвестиция в минния сектор.
Каква е ролята на държавата в минно-добивната дейност у нас? Необходимо ли е според Вас по-осезаема нейна намеса и в каква посока?
Държавата има ключова роля в минната индустрия на България, тъй като е собственик на всички подземни ресурси и основен регулатор на проучването, добива и спазването на екологичните изисквания. Нейните отговорности включват предоставяне на концесии, определяне на такси за добив, прилагане на стандартите за околна среда и безопасност и гарантиране на съответствието на минните дейности с националното законодателство и законодателството на ЕС.
Считаме обаче, че отвъд регулирането съществува спешна необходимост от по-последователно, предвидимо и проактивно участие на държавата. Ще дам пример: Едностранно увеличение на концесионните такси - както се случи по-рано тази година, подкопава доверието в действията на правителството и излага на риск бъдещите инвестиции.
Кои са основните и най-належащи предизвикателства пред сектора в България?
Добивната дейност в сферата на индустриалните минерали в България страда от продължителна рецесия в основните ни клиентски сектори: керамика, стъкло и строителство. В същото време, основните разходи, особено разходите за труд и енергия, се увеличават. Комбинацията от тези фактори е сериозна тежест не само за нашата компания, а за целия подотрасъл. Голямо предизвикателство за мениджмънта е и да намерим възможности за повишаване на ефективността на работа.
Не е оправдано и е контрапродуктивно в тези условия държавата да натоварва допълнително добива на индустриални минерали, като удвоява облагането за 2025 г. обмисляйки още увеличения за 2026 г., а и след това.
Водим активни преговори с държавата и другите заинтересовани страни, за да постигнем устойчиво решение за нивото на концесионните такси за нашата индустрия. Оставаме уверени, че такова решение ще бъде намерено.
USD
CHF
EUR
GBP
