В България темата за пенсионирането често се върти около една единствена дума - "несигурност". Държавната система е в хроничен дефицит, демографията е против нас, а официалните прогнози на НОИ показват, че след 15-20 години съотношението работещи към пенсионери ще е едва около 1:1. Това означава, че всеки млад човек, който разчита единствено на държавната пенсия, рискува да живее с доходи под прага на бедността.
Днес средната пенсия у нас е около 928 лева, а минималната - малко над 600 лева. При средна заплата около 2200 лева бруто, заместваемостта - т. е. какъв процент от дохода си получаваш като пенсия - е малко над 40%. В развитите икономики на ЕС целта е 60-70%.
С други думи, един млад българин, който печели 3000 лева днес, може да очаква държавна пенсия от малко над 1200 лева в най-добрия случай - и то след десетилетия инфлация.
Тук идва личната отговорност. В свят, в който класическите "дефинирани пенсии" (фирмени пенсионни схеми) почти изчезнаха, тежестта пада върху всеки от нас. Въпросът вече не е "Ще получавам ли пенсия?", а "Как ще изглежда моят живот след 65 г.?"
Източник: iStock
Нека направим един прост сценарий. Ако днес 30-годишен човек реши да заделя по 300 лева месечно във взаимни фондове или индексни ETF-и с историческа доходност около 7% годишно, до 65-годишна възраст той би натрупал около 850 000 лева. По правилото на 4% това означава теглене в размер на около 34 000 лева годишен доход или 2800 лева месечно - над два пъти повече от това, което се очаква да е средна пенсия. Това е силата на сложната лихва.
За съжаление, реалността у нас е различна. Според проучванията над 60% от българите нямат никакви дългосрочни спестявания. Голямата част от останалите държат парите си на депозит, където лихвите (под 2%) дори не покриват инфлацията. Ефектът е "тиха загуба" - след 20 години реалната стойност на спестяванията се изпарява.
Точно затова взаимните фондове, пенсионните фондове и индексните решения са не просто алтернатива, а необходимост. Разбира се, инвеститорът у нас е предпазлив - спомня си кризите от 90-те, фалита на банки и случая с КТБ. Но е време да приемем, че новата реалност е различна.
ЕС регулациите, надзорът и глобалните продукти, достъпни през брокери като Interactive Brokers или дори български банки, дават безпрецедентна сигурност.
Източник: iStock
Интересното е, че българите имат и допълнителен шанс - задължителните допълнителни пенсионни фондове (втори стълб), които вече акумулират активи над 20 млрд. лева. Ако тези пари се управляват умно и хората добавят доброволни вноски (трети стълб), ефектът може да е огромен. Проблемът е, че почти никой не внася доброволно. А именно тук е "скритата възможност" - данъчните облекчения и ефектът на сложната лихва работят за тези, които мислят дългосрочно.
Да погледнем още една перспектива. В ЕС средната възраст на първа покупка на жилище е около 34 г., а в България - около 30 г. Това означава, че имотът остава основният актив, на който хората разчитат като "пенсия". Но тук се крие риск - недвижимостта е неликвидна, често обвързана с разходи за поддръжка и данъци, и в бъдеще може да няма толкова силен ръст на цените заради демографския спад.
Истината е, че ако искаме да постигнем спокойна старост, трябва да комбинираме различни източници - втори и трети стълб, взаимни фондове, ETF-и, дивидентни акции, а при възможност и недвижими имоти. Но най-важното е времето. Всеки лев, заделен на 25, е в пъти по-ценен от всеки лев, заделен на 45.
Един прост тест: ако на 25 започнеш да инвестираш 200 лева месечно при 7% доходност, на 65 ще имаш около 500 000 лева. Ако чакаш до 45 г. и започнеш тогава с 500 лева месечно, до 65 ще натрупаш едва 240 000 лева. Времето е по-важно от сумата.
И тук е провокацията: готови ли сте да оставите съдбата си изцяло в ръцете на НОИ и държавата? Или ще поемете контрол върху бъдещето си още днес?
Защото пенсионирането не е въпрос на възраст. То е въпрос на подготовка.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
