Регистрираната в Малта ACF Renewable Energy Limited - съвместно дружество на саудитската ACWA Power, BlackRock и Crescent Capital, ще може принудително да си събере около 100 милиона евро от България, след като федерален съд в американския окръг Колумбия уважи нейния иск. Нашата страна вече загуби арбитража по случая, но отказваше да плати.

ACF стъпи у нас през 2012 г., като придоби 61-мегаватовата ФЕЦ "Караджалово" - към онзи момент най-голямата фотоволтаична централна, разположена в рамките на един парцел. Това беше периодът, в който тогавашната власт прокара законови правила, с които се гарантира изкупуването на произведената "зелена" енергия по преференциални цени за 20-годишен период. По-ранният режим също беше доста либерален и това доведе до истински бум на ВЕИ инвестициите у нас - далеч отвъд заложените от ЕС параметри.

Мнозина още по това време виждаха политически интереси зад "зеления" енергиен бум.

Обратната страна на медала се видя в началото на 2013 г., когато високите цени на тока доведоха до масови протести и правителството на ГЕРБ падна на фона на блокади, летящи към парламент и министерства камъни и самозапалвания. Макар "зелените" централи да не бяха единствен "виновник" за случилото се в енергетиката, регулаторната среда за тях започна рязко да се променя.

Неочакван и тежък удар върху зелените централи

Неочакван и тежък удар върху зелените централи

Остра реакция от бранша по повод прокараната в парламента от „Атака" 20% такса върху приходите на производителите на такава енергия

България въведе постоянна такса за достъп до електропреносната мрежа, премахна пълното изкупуване, ограничи преференциалните цени и по-късно напълно ги замени с различен модел, а освен това въведе задължително насочване на 5% от приходите във Фонда за сигурност на електроенергийната система. Целта на всичките мерки беше да се коригират системните дисбаланси в енергетиката и да се компенсират загубите на НЕК.

Според арбитражния трибунал към Световната банка при влизането на ACF на българския пазар инвеститорът е имал легитимно очакване, че законовият режим няма да бъде сериозно променен - но именно това се е случило, при това частично в нарушение на международни споразумения, по които сме страна.

България поддържаше тезата, че европейското законодателство въобще не позволява подобен арбитраж.

През миналата година се стигна до решение, според което нашата страна трябва да плати над 61 млн. евро с лихва, както и разноски по делото. Според изчисления на Bird.bg и "Сега", сумата към момента е над 100 милиона евро.

Тя така и не е била платена (но и самото решение не е било протестирано) и ACF, които междувременно продадоха централата си у нас, си потърсиха правата в американски съд. Това беше възможно заради конкретни текстове от международното споразумение за гарантиране на инвестициите в енергетиката Energy Charter Treaty (ECT), по което както САЩ, така и България са страни.

"От документите по делото се вижда, че защитната стратегия на България, представлявана от финансовия министър Теменужка Петкова от ГЕРБ, е била крайно посредствена - като съдията в мотивите си директно посочва, че България е пропуснала да поиска предварително произнасяне по допустимостта на делото (а не по същината му). Което е доста груба и аматьорска процесуална грешка", пишат от Bird.bg.

Коментар от Министерството на финансите по случая нямаше през миналата година, няма и сега.