Пълно разминаване: Нужни са инженери и AI специалисти, но младите записват право и психология

Правото, психологията, икономиката и международните отношения остават на върха на студентските предпочитания и през 2026 г. Проблемът обаче е, че този огромен интерес не съответства на реалните потребности на пазара на труда.

Данните от проучване на Adecco България - част от една от най-големите компании в света за услуги в сферата на човешките ресурси, са поредно доказателство за това.

Работодателите продължават да изпитват сериозен недостиг на специалисти в области като киберсигурност, AI, инженерните науки, здравеопазването, както и на техници и квалифицирани кадри в строителството и производството, пишат от Adecco.

Образование срещу реалност

Според проучването пропастта в избора на кариера се дължи на перфектна буря от три фактора. От една страна са остарелите обществени представи какво е "престижно", липсата на ранно ориентиране в училище и бясната скорост на технологиите.

След като образователната ни система бълваше хиляди прависти и икономисти, които днес работят нещо съвсем различно, днес на преден план излиза нуждата от сериозна наука и тясна специализация. Това коментира пред Money.bg Георги К. Първанов, изпълнителен директор на Cteam и член на УС на Българска конфедерация по заетостта и Българска асоциация за управление на хора.

Източник: iStock

По думите му все още масово учениците заучават материал, който след това няма да им е полезен в професионалния живот - макар с помощта на технологиите вече да живеем в свят, в който информацията е мигновено достъпна.

"Ролята на човека постепенно се променя. Той все повече ще бъде организатор и координатор на процеси, в които участват различни технологични решения и AI системи. Ще работим в смесени, хибридни екипи от хора и изкуствен интелект. Това създава съвсем нова среда, която изисква различен тип образование и различен начин на работа. От наблюденията ми върху гимназиите и университетите виждам, че все още не се обръща достатъчно внимание на така наречените метаумения - умения за презентиране, кариерна ориентация, критично мислене, креативност и създаване на собствени решения", коментира той.

Тема за държава и бизнес

От Adecco България смятат, че е необходимо държавата, образователните институции и бизнесът да работят много по-тясно заедно.

Сред приоритетите трябва да бъдат насърчаването на техническото и професионалното образование, развитието на стажантски програми и практическо обучение, както и адаптирането на учебните програми към реалните потребности на икономиката.

Все пак вече има данни, че 65% oт дeцaтa, ĸoитo днec ca в yчилищe, щe paбoтят пpoфecии, ĸoитo вce oщe нe cъщecтвyвaт.

Индустрия 5.0: Днешните ученици ще работят професии, които все още не съществуват

Вместо противопоставяне между човек и технология, все по-често ще се изграждат хибридни екипи

Cпopeд Bepгиния Haĸoвa, изпълнителен директор на Mission Point, eднo oт нaй-гoлeмитe пpeдизвиĸaтeлcтвa пpeд oбpaзoвaниeтo e, чe пpoдължaвa дa пoдгoтвя xopa зa peaлнocт, ĸoятo ce пpoмeня c бeзпpeцeдeнтнa cĸopocт.

Георги К. Първанов е на същото мнение. Затова и насочва младите към здравия фундамент.

Източник: iStock

Хуманоидни роботи на поточна линия в Китай

"Препоръчвам на младите хора да се насочват към области като биология, химия, физика, математика и информационни технологии, като едновременно с това търсят по-тясна специализация в съответната бизнес сфера. Що се отнася до изкуствения интелект, вече се появяват нови професии, особено в западните държави - AI Trainer, Prompt Engineer, AI Ethics Specialist, Robot Operations Manager и други. Това са специалности с перспектива за следващите 10-20 години и ще изискват подходяща подготовка от младите хора", коментира експертът.

Източник: money.bg

Георги К. Първанов

От Adecco обясняват, че особено важно е да се промени общественото възприятие към професии като инженер, техник, производствен специалист или строителен експерт, които предлагат стабилна заетост, добри възнаграждения и дългосрочни перспективи за развитие.

Първанов дава и пример - асансьорните техници. Малко хора се обучават в тази специалност, а още по-малко са тези, които се реализират в нея у нас. В същото време работа има из цяла България и тя е на плещите на все по-възрастни специалисти. Затова и дефицитът ще става все по-осезаем.

Какво е решението?

В България бъдещето принадлежи на модел, в който образованието и бизнесът не функционират като отделни системи, а като партньори, които заедно подготвят младите хора за професиите на утрешния ден, пишат от Adecco България. 

Общо е мнението, че образованието трябва да бъде по-близо до бизнеса и, доколкото е възможно, да се правят прогнози за поне 5-10 години напред относно професиите, които ще бъдат търсени.

Твърде пасивни ли са компаниите по отношение на младите хора и не изискват ли твърде много от държавата? Според Първанов бизнесът прави каквото може, за да приближи образованието до реалната икономика, но има и системен проблем: Поради недостига на работна ръка бизнесът все по-често започва да привлича служители от чужбина. 

За 3 години: България е пуснала над 100 000 работници от страни извън ЕС

От полза за икономиката ли е вносът на работна ръка?

"В България трайно има между 130 и 150 хиляди безработни хора, които биха могли да се преквалифицират и обучат. В същото време компаниите изпитват сериозен недостиг на кадри и всекидневно търсят работници от други държави, които намират българските условия на труд и възнаграждения за привлекателни.", посочва Първанов.

Вероятно ситуацията няма да се промени, докато младите хора у нас се готвят за кариера, която няма много общо с възможностите и нуждите на реалния свят.