За 3 години: България е пуснала над 100 000 работници от страни извън ЕС

Повече от 108 000 работници от 95 държави извън Европейския съюз са получили достъп до българския трудов пазар само през последните 3 години, а от началото на 2026-а броят им е над 28 000. Данните изнесе вчера на форум зам.-министърът на труда и социалната политика Данаил Русев.

От думите му стана ясно, че най-много разрешения за работа у нас са издадени на граждани на Узбекистан. Предстои подписване на двустранна спогодба с бившата съветска република, като вече има такива с Армения, Грузия и Молдова.

Практиката на "внос" на работна ръка се разшири значително през последните години, като тя продължава да бъде много спорна. Според едни така се решават проблеми, дължащи се на липсата на хора за определени професии у нас. Други обаче виждат рискове както за икономиката, така и за националната сигурност.

Гигантски ръст на работниците от страни извън ЕС у нас. Каква е причината?

Разминаване между претенции и реалност има както при местните служители, така и при шефовете им, смята експерт

Така или иначе, факт е, че в София все по-голяма част от готвачите и доставчиците на храна не са българи, а даже в по-малките областни градове се чува все повече чужда реч.

Ползите

Днес трудовата миграция не е просто временна мярка, а е стратегически инструмент за икономическо развитие, посочи зам.-министър Русев.

По думите му темата е особено актуална в условията на демографска криза и нарастващ недостиг на работна ръка, като посочи, че все повече сектори - строителство, индустрия, транспорт, здравеопазване, изпитват сериозни затруднения при намирането на кадри.

Липсата на кадри в България доведе до внос на работници чак от Далечния Изток

От Узбекистан до Непал, българският бизнес наема все повече чужденци

Габриела Димитрова, директор "Международно сътрудничество и международни организации" в Българската търговско-промишлена палата, коментира, че освен решение на кадровите проблеми, наемането на граждани от трети страни носи и "стратегически ползи" за работодателите" - по-голямо разнообразие, нови идеи, по-висока адаптивност заради международния ефект, привличане на кадри с високи мотивация и лоялност.

"Близка до нула" е вероятността тези работници от трети страни да заемат позициите, които са подходящи за българи, коментира по-рано през годината в студиото на Money.bg HR експертът Георги К. Първанов.

"През 2026-а се очаква рекорден брой емигрирали българи да се завърнат у нас"

Вносът на кадри от трети страни не е заплаха за работните места на българите, категоричен е HR експертът Георги К. Първанов

По думите му "внесените" работници идват за най-тежката и нискоквалифицирана работа и тези позиции не са атрактивни за местните кадри. "По закон те имат равни права и би трябвало да получават еднакво заплащане и допълнителни придобивки с местните работници. Поне на теория и от това, което виждаме от нашите клиенти, идеята не е да се спестяват пари, а да се заемат позиции, за които физически липсват българите", подчерта Първанов.

Рисковете

Не всички виждат нещата по този начин. Изследване на Експертния клуб за икономика и политика излезе със заключението, че вносът на работници задълбочава дефицита на кадри, като е налице заместване на местните млади и по-слабо образовани служители, особено в секторите на строителството и хотелиерството при отрицателен фискален принос на имигрантите от страни извън ЕС.

На кръгла маса по-рано през пролетта от ЕКИП посочиха, че "наличните данни сочат, че едва 2-3% от всички работници от трети страни по линия на "Синя карта" са висококвалифицирани кадри". Сред рисковете е "капанът" на ниската производителност - работодателите намират хора, които са готови да получават ниски (за България) заплати и така няма мотивация да се внедряват високи технологии.

Проучване: Вносните работници изместват българите и потискат ръста на заплатите

Една друга гледна точка

От Института за социални и синдикални изследвания и обучение посочиха, че у нас режимът е сред най-олекотените в ЕС, възможност за реален подбор няма и така се получават разминавания между нуждите на работодателя и уменията на работника.

Вносът на работници от трети страни има (ли) и потенциални икономически рискове?

Становището на анализатори и представители на държавата

В същото време се оказва трудно и задържането на "вносните" кадри. По данни на МВР повече от 40% от получилите право да работят у нас напускат страната преди изтичане на срока на разрешителното.

Вижда се и друго - сектори, които силно зависят от работници от трети страни като хотелиерството, се изправят пред неочаквани рискове, които могат да се окажат извън техния контрол. Преди седмица хотелиери от "Слънчев бряг" обявиха, че има риск за туристическия сезон, защото нямат персонал. Причината - забавяне на визите на "вносните" работници.

Проблем по тази линия е и конфликтът в Близкия Изток.

Неочаквано: Заради конфликта в Иран, Румъния не може да внесе чуждестранни работници

Застрашена е нормалната работа в сектори като строителство и хотелиерство

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов е на мнение, че има какво да се желае по линия на дигитализацията на целия процес по обработка на документите, които се изискват от бизнеса за привличане на персонал от трети страни. Това трябва да става "по начин, който не позволява монополизирането на една или друга фирма" за посреднически услуги.