Липсата на кадри в България доведе до внос на работници чак от Далечния Изток

В хода на възстановяването на българската икономиката след ковид-пандемията недостигът на кадри набира все по-голяма скорост. Липсата на работна ръка у нас се задълбочава и български компании от различни икономически дейности са принудени да внасят все повече работници от все по-далечни дестинации. Това коментираха за Money.bg от Агенцията по заетостта.

Сложната задача да се наемат български служители за редица трудови дейности доведе до увеличаване на работодателите, които наемат работници от страни като Узбекистан, Киргизстан и Казахстан и дори дори от далечни държави като Бангладеш и Непал.

Източник: БГНЕС

В кои сектори работят чужденците

От Асоциацията на българските туристически агенции - БАТА, заявиха за Money.bg, че това лято голяма част служители от въпросните държави са били наети в сферата на туризма. Средната заплата в сектора е около 2000 лева, а българите, а броят на българите, които са готови да работят в туристическата индустрия намалява драстично.

В хотелиерството и ресторантьорството наетите на работа чужденци са предимно от бившите съветски републики и от Украйна. В туристическата индустрия се търсят предимно готвачи, сервитьори, градинари и други сезонни работници.

Индийци и непалци сменят българските работници по морето: ето какви заплати получават

Гладът за (български) кадри кара работодателите да внасят работна ръка от далеч

Както Money.bg писа преди лятото, в началото на летния сезон туристическият сектор у нас обяви, че внася около 25 000 работници, които трябва да запълнят все по-голямата липса на българкски кадри. Това коментира служебният министър на туризма Илин Димитров при откриването на новия туристически сезон в курорт "Св. Св. Константин и Елена".

Тогава от Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) коментираха за Money.bg, че това лято българските работодатели ще наемат служители от Индия, Непал и Бангладеш.

Освен от тези страни и от държавите от Средна Азия, част от липсата на кадри в българските хотели ще бъде запълнена от служители от Украйна, Беларус и Молдова.

Работниците от Далечния Изток - от страни като Непал и Бангладеш, са заети и в секторите "Текстил", "Металообработване" и "Строителство". Техният брой се увеличава през последните месеци, въпреки сложното издаване на работни визи, което обикновено отнема между 6 и 8 месеца.

Източник: iStock by Getty Images

Един пример от Ботевград

Металообработваща компания FoxLaser отскоро има нова производствена мощност в Ботевград. От тази година фирмата е започнала да внася работници от Багладеш и Киргизстан.

"Цената на труда в България се увеличи доста сериозно и въпреки това е трудно да се намерят качествени служители. Чужденците идват тук, за да работят и това най-вече ги отличава от българските работници", коментира пред Bloomberg TV Bulfaria Димитър Кинов, който е търговски директор на компанията.

Сезонните работници най-често са наемани за период от 3 до 6 месеца, а временните - от 1 до 3 години. Разбира се, наемат се и висококвалифицирани служители. Те започват работа у нас с т.нар. "синя карта" и обикновено имат право да сключат до 5-годишни договори.

Проблемът с липсата на кадри не е само български

Недостигът на работна ръка е проблем на целия Европейски съюз. В съседна Гърция, например, близо 168 000 граждани на трети страни ще се трудят в разрични сектори от икономиката до края на следващата година. 20 000 от тях са от Египет и Бангладеш.

Чуждестранна работна ръка запълва позициите, към които гръцките граждани не проявяват интерес по същия начин, както това се случва и в България.

Работна ръка извън ЕС се търси за неквалифицирана земеделска работа, но също и в строителството, млечната и месната промишленост, както и в туризма.

Гърция чака 20 000 работници от Египет и Бангладеш

Общо близо 168 хиляди граждани на трети страни ще се трудят в южната ни съседка през 2023-2024 г.