Над 50 000 работници от трети страни очаква да види в България социалният министър Борислав Гуцанов. Пред журналисти по-рано през тази седмица той заяви, че само за първите три месеца на годината у нас за работа са влезли повече граждани от държави извън ЕС, отколкото през цялата 2024-а.
Коментираната бройка съответства на над 2% от всички лица, заети в нефинансовите предприятия. Това е сериозна, но не и неочаквана промяна. В много държави около нас, включително - в съседна Румъния, видимо има дейности, които са в голяма степен поети от чужденци.
Защо бизнесът започва да си "внася" персонал отвън и може ли тази практика устойчиво да реши проблеми като тези с липсата на кадри и ниската ефективност? Отговорите са сложни и дават ясно да се разбере, че сюжетите около чуждестранните работници са симптоми на по-големи предизвикателства пред трудовия пазар, пред които е крайно време да се изправим.
Едно голямо "побъркване"
През последните 5 години се забелязва ръст на търсенето на работници от трети страни, като през 2024 г. значително се увеличи процентът на български фирми, които прибягват до това решение и всъщност през 2025 г. "берем плодовете" на процес, който е започнал миналата година, защото е изключително времеемък. Това коментира пред Money.bg собственикът на агенцията за подбор на персонал athr Ася Косаджиева.
Търсят се кадри във всички браншове - производство, туризъм, хотелиерство, складови служители, детегледачки, домашни помощници, хигиенитски и други. Най-предпочитани са хората от Непал и от бившите съветски републики. Има интерес както от частния бизнес, така и от държавни структури.
По думите на Косаджиева работодателите поглеждат извън ЕС, "защото стандартът на живот на българския работник се покачи. Очакванията за работна заплата вече са доста по-високи, а, от друга страна, българският бизнес не е готов да дава по-високи заплати". По думите ѝ пазарът на труда буквално се е "побъркал": "Хората вече не искат да работят. Имат много по-високи очаквания за цената на труда си - а реално няма нищо отзад, което да повиши тяхната цена".
Сега е "жътва"
Ася Косаджиева е категорична - в България са влезли много чуждестранни работници, но е все по-трудно да влизат и още. Причината - институциите "не работят": "Броят на служителите по това направление не нараснал. Тоест, ако преди 5 години 2 жени в Агенцията по заетостта или в миграционните власти са имали 10 желаещи, към днешна дата са пак 2 жени - само че трябва да обработят 50 000 човека".
В резултат ако през миналата година процедурата по пристигането на работник от трета страна е отнемал по 6 месеца, сега може да трае година и половина. Както отбелязва собственикът на athr, за малко или средно предприятие е много трудно да планира нуждите си от персонал за толкова време напред.
Има и друг проблем - "бягащите" от работа чужденци, които напускат България, за да се трудят "на черно" за повече пари в други европейски държави. През миналата година станаха известни доста такива случаи, но по думите на Косаджиева през 2025 г. процентът избягали е много по-висок. Причината е Шенген и лесното пътуване в рамките на евросъюза.
А решението на този проблем отново е свързано с разминаване на претенции и реалност - само че при българските работодатели. Те се оплакват от самоотлъчки, но като заплащане и условия на труд някои от тях са по-близо до модерното робство, отколкото до европейските стандарти. "Ние се опитваме да обясним, че по-важно и ключово трябва да е качеството, а не по-евтината работна ръка. Тоест, трябва да гледат по един и същи начин човека от трета страна и българския служител. През тази година работодателите са принудени да повишат възнагражденията на хората от трети страни и да отговарят в по-голяма степен на очакванията им", коментира Ася Косаджиева.
Тя е категорична: в България нужда от работници (местни или внос) ще има, включително заради гигантски проекти като VIII блок на АЕЦ "Козлодуй". Нужна е обаче и промяна в отношението на всички засегнати страни.
"Моментът за регулация дойде. Имахме аванс от две години част от бизнесите да се сдобият с работна сила (от трети страни). Вече трябва да има баланс на пазара на труда, защото е очевидно, че тази услуга вече не е в полза на българския бизнес - предвид Шенген, предвид времето, в което трябва да чакаш. Кой каквото е посял през 2024 г. - сега е "жътвата" и този прозорец се затваря. Бизнесите пак ще трябва да намерят решение, а то ще дойде с индексиране на заплатите", подчертава Косаджиева.
Според нея с помощта на вноса на кадри и на навлизането на изкуствения интелект българският служител ясно е видял, че работодателят му има и други варианти и това може да бъде стимул за подобряване на ефективността.
На другия край на веригата
Говорим много за неквалифицираната и по-слабо квалифицираната работна ръка от чужбина, но граждани на държави извън ЕС се търсят и за някои от най-изискващите и най-добре платени позиции. Там ситуацията е по-различна.
Когато се привлича C-level мениджър (т.е. висша ръководна длъжност), има законови процедури, които позволяват да не се минава през тежкия механизъм на Агенцията по заетостта и дирекция "Миграция" , посочва пред Money.bg експертът по подбор на кадри Росица Великова.
Това е относително рутинна практика в технологичната и iGaming сферите, в които тя работи - има работещи компании у нас например с мениджмънт от Израел или Великобритания.
Все по-често обаче се търсят и служители извън ЕС. Налага се вътре във фирмите екипи да се специализират в бавния и сложен процес на "внасяне" на кадри и затова много често в крайна сметка се сключват B2B договори за дистанционна работа. Така намалява административната тежест, защото служителят остава в родината си, регистрира своя фирма и чрез нея има отношения с дадената компания.
USD
CHF
EUR
GBP
