Заводите в Китай и търговците с въглеродни кредити експлоатират пропуск в регулациите за борба с промените в климата, който им позволява да извлекат големи печалби от търговията с парникови газове, пише The Financial Times.

Химическите заводи, които намаляват количеството на HFC (хафниев карбид), изпускан в атмосферата, в замяна получават „въглеродни кредити". Такива кредити могат да се изтъргуват на световния пазар по цена между  $5 до $15.

Оборудването, което трябва да се инсталира, за да се намали хафниевия карбид, е относително евтино - струва между $10 млн. и $30 млн. за обикновен завод според оценки от индустрията. А инсталирането на подобно оборудване може да генерира милиони въглеродни кредити, защото HFC-23 е парников газ много по-силен от въглеродния диоксид.

Марк Уудал е изпълнителен директор в Climate Change Capital, организация с портфейл от 50 милиона сертификати за намаляване на емисиите, на стойност общо $750 млн., осигурени от проекти с HFC в Китай.

Той заявява: „Това са сделки, които могат да бъдат сключени сравнително бързо и не се нуждаят от голямо количество капитал. Тези проекти могат лесно да докажат ефекта си поради опростената методология и ниския технологичен риск".

Тази практика е изцяло законна и едновременно с това позволява на заводите и на компаниите да извличат големи печалби от търговията с въглеродни кредити. Евентуалните купувачи на кредитите са правителствата от развитите държави, които са се съгласили да намалят емисиите на парникови газове според протокола Киото.

От 2008 компаниите, които влизат в действието на схемата на ЕС за търговия с емисии също ще могат да купуват въглеродни кредити от развиващите се страни.

Но някой специалисти по климата се притесняват, че използването на такива HFC кредити „подбива" пазара. Тристан Фишер, изпълнителен директор на Camco International, е заявил за Financial Times, че HFC са противоречиви.

Според него регулациите, които ще принудят заводите на финансират редукцията на HFC от собствените си печалби вместо да се ползват от облагите на пазара с въглеродни емисии, са правилния изход - или може би Световната банка трябва да финансира инсталирането на пречиствателните скрубери.

Около 60% от „сертифицираните редукции на емисии" издавани по протокола Киото са от проекти за намаляване на HFC, въпреки, че тези газове са малка частица от емисиите на промишлени парникови газове.