Край бреговете на река Рур, която преминава през индустриалното сърце на Германия, лежи обширен декоративен парк с безупречно поддържани градини и екзотични дървета. В средата се извисява неокласическо имение с меднозелен покрив и гръцки стълбове: Вила Хюгел, бившият дом на стоманения магнат Алфред Круп, разказва Bloomberg.
Вила е погрешно наименование - мястото е по-скоро палат, отколкото просто резиденция. Библиотеките са покрити с дървени ламперии, сложни фламандски гоблени и блестящи полилеи, падащи от тавана. Имението показва ясно огромното богатство и статут на Круп като шампион на германската индустриална революция през XIX век. Ако долината на Рур беше машинното отделение на икономиката, Вила Хюгел беше нейният команден мост.
Източник: villahuegel.com
Днес тя е мавзолей на една отминала епоха. Историческото име Круп се вля с това на династията Тисън, които се сляха през 1999 г., за да създадат Thyssenkrupp. Ползата от това обаче остана почти невидима.
Някога наравно с гиганти като Siemens и Daimler, днес Thyssenkrupp бавно потъва заради закъсалата германска икономика и лошо управление, което накара компанията да продава цели подразделения, за да запълва дупките в бюджета си.
Отделните подразделения може да останат живи още години, но камбаната вече удари за конгломерата, благодарение на чиято стомана бе изградена сградата Крайслер, която даваше сила на нацистката военна машина и която построи машините, които задвижиха бързия китайски растеж в края на XX век.
Залязването на империята е притеснение дори и за политиците, които виждат в нея поличба за германската икономика, която засега се държеше на добре платени сини якички.
Растящата криза изненадващо накара и инвеститорите, и работниците да гледат в една и съща посока: компанията има нужда от средства, за да плаща пенсии и да остане на повърхността. Фондацията, която управлява Вила Хюгел и е голям акционер, разчита на дивиденти, за да покрива разходите си.
Мениджърите в Есен в момента водят разговори с подходящи компании за най-ценното подразделение на Thyssenkrupp: бизнеса с асансьори на стойност €15 милиарда. Дружеството обмисля и продажбата на операциите си в областта на автомобилните части, където печалбите падат заради проблемите в сектора.
Източник: villahuegel.com
Подразделението за стомана също е на тезгяха.
"Това е продължение на тенденцията, която започна след Втората световна война", смята Албрехт Ритшл, професор по икономическа история в London School of Economics. "Германската тежка индустрия никога не е била напълно жизнеспособна в световните пазарни условия".
Заедно с дълга, растат и проблемите в имиджа на някогашния гигант. Компанията изпадна от индекса на сините чипове DAX през септември. Изходът бе емблематичен, защото показва как индустриалното бъдеще на най-голямата европейска икономика лежи на плещите на високотехнологични играчи със сериозен марж, а не на стоманопроизводители.
Кризата в компанията я постави на прицел и от активисти-инвеститори. Шведската Cevian Capital AB е вторият най-голям акционер след фондацията.
Конкуренция от Китай
Проблемите на Thyssenkrupp сочат към по-голям разлом, преминаващ през Германия в здрача на дългогодишното управление на Ангела Меркел. В краткосрочен план износно ориентираният модел се изправя пред заплахи от нерешената търговска война на президента на САЩ Доналд Тръмп. Освен това азиатските компании в сектора са все по-конкурентоспособни.
Планът на Пекин Made in China 2025 помогна на китайските компании да станат най-яростния конкурент на германските производители. Така например маржа на Thyssenkrupp при автомобилните части постоянно намалява през последните години заради азиатските конкуренти.
"Европа ще има проблем да остане в играта срещу амбициозната китайска държава, която ще продължи да помага на компаниите в ключови индустриални сектори, за да направи Китай развита икономика", смята Филипе Ле Кор, експерт от икономическите отношения между Европа и Китай в Carnegie Endowment for International Peace.
А на Стария континент душата и сърцето на Thyssenkrupp - производството на стомана - е в екзистенциална криза. Докато цените на въглеродните квоти в Европа растат, вносът от чужбина продължава да намалява цените.
Източник: ThyssenKrupp
Лоши решения
Но все пак множество от раните на Thyssenkrupp са дело на самата компания. Решението от 2005 за завладяване на американския пазар все още преследва мениджърите.
Thyssenkrupp изхарчи над €12 милиарда за производство в Бразилия и Алабама. Последва обаче спад на пазара и по-високи от очакваните разходи в Бразилия, като в крайна сметка това накара компания да спре дейност десетилетие по-късно. Крайната загуба бе в размер на над €8 милиарда - една от най-големите провалени инвестиции в германската корпоративна история.
Комбинацията от слаби бизнес решения и повишаващи се разходи доведоха до годишна загуба през десет от последните 13 години. Въпреки икономическия бум в Германия, Thyssenkrupp е изгорила общо €5,1 милиарда от 2007 до днес.
Към това трябва да добавим и управленския хаос и нарастващи административни разходи в седалището в Есен. Главният изпълнителен директор Гуидо Керкхоф бе изгонен, след като не успя да разпродаде набелязаните подразделения, а същата съдба споходи и предшественика му Хайнрих Хазингер.
И докато Вила Хюгел все още се къпе в бляскавото си минало, ставайки домакин на лъскави церемонии и класически концерти, остеритетът започва да "хапе" централата на компанията. Служителите на някогашната най-голяма германска компания бяха посъветвани да помислят два пъти, преди да поръчват химикалки и тефтери с логото ѝ.
USD
CHF
EUR
GBP
