Германия и Франция не успяха да се разберат докъде трябва да стигнат новите правила на ЕС, които целят да насочат повече публични средства към европейската индустрия. Спорът на практика е за достъпа до обществените поръчки и държавната подкрепа. Франция настоява предимство да имат европейските производители, докато Германия иска в схемата да бъдат включени и компании от държави извън ЕС, които са търговски партньори на блока.
Държавите членки не постигнаха очаквания компромис по Закона за индустриалния ускорител (Industrial Accelerator Act, IAA) на заседанието на Съвета по конкурентоспособност в Брюксел в четвъртък.
Следващият шанс за напредък е през декември.
Каква е целта?
Законът трябва да даде предимство на европейското производство при обществени поръчки и други форми на публично финансиране. Става дума за стратегически сектори като автомобилостроенето, чистите технологии, стоманата, алуминия и цимента.
"Публичните средства на европейците трябва да отиват при европейските работници и в европейските заводи", заяви френският министър на промишлеността Себастиен Мартен в Брюксел. По думите му при сектори като автомобилния, където Европа има интегрирана производствена верига, могат да се поставят по-строги изисквания за европейски произход.
При индустрии, които разчитат повече на глобални вериги за доставки, Париж допуска по-гъвкав подход.
"Произведено с Европа"
Берлин предлага друга формула. Германия настоява за принципа "Made with Europe", или "Произведено с Европа". Той би позволил участие и на компании от държави извън ЕС, ако тези страни предоставят реципрочен достъп на европейския бизнес.
"Германия отхвърля протекционизма и дискриминацията. Във времена на геополитически и геоикономически предизвикателства ЕС разчита на тясно партньорство, и по-специално на своята глобална мрежа от споразумения за свободна търговия, за да повиши устойчивостта и конкурентоспособността си", се посочва в германския позиционен документ.
Германският министър на икономиката Катерина Райхе даде Норвегия, Швейцария и Канада като примери за държави, с които ЕС трябва да запази тесни индустриални връзки.
"С други думи, производство в Европа, но в сътрудничество с нашите търговски партньори: с Норвегия, с Швейцария, но също и с партньорски държави като Канада", заяви Райхе.
Берлин предлага ЕС да може да изключва държави от схемата, ако те спрат да предоставят равнопоставен достъп на европейските компании. Германия иска и Европейската комисия да изготви конкретни списъци по продукти и държави, за да е ясно кои стоки отговарят на правилата за произход.
Според германските власти това ще улесни бизнеса и ще помогне на ЕС да диверсифицира веригите си за доставки и да намали зависимостта си от критични компоненти, които Европа все още не произвежда в достатъчен мащаб, включително батерии.
Компромисен вариант
Испания междувременно предлага компромисен вариант, при който потенциалните участници в схемата да бъдат разделени на няколко групи според отношенията им с ЕС и степента на реципрочен достъп до пазарите.
Темата засяга и Великобритания. Лондон се опасява, че ако остане извън новите правила, британските компании могат да се окажат в по-неблагоприятна позиция при европейски обществени поръчки и някои схеми за държавна подкрепа. Британският премиер Анди Бърнам вече е предупредил председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за възможните последици за британската индустрия.


































































