"Унищожаваме електротехническата индустрия в България": Секторът предлага мерки в полза на ЕС компании

Вече десетилетие (с изключение на 2022 г.) електроиндустрията е секторът с най-голям принос към износа на България. И макар тя да продължава да е ключов сектор за икономиката на страната, бизнесът сигнализира за редица сериозни предизвикателства. Това стана ясно по време на среща на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).

За 2025 г. износът на електроиндустрията е около €4,5 милиарда, което е около 11% от общия износ на преработващата индустрия в страната, въпреки лекия спад от 4,6% спрямо 2024 г.

Най-голям дял в експорта имат електрическите табла, части за апарати за напрежение над 1000V, електронни интегрални схеми, трансформатори, хладилници, акумулатори, кабелни форми за автомобили и бойлери.

Основен пазар на българската продукция остават страните от ЕС с около 71%, а най-голям дял са Германия (23%), Румъния (6,4%), Италия (6,2%) и Чехия (6,1%).

Димитров подчерта, че след 2 години с рецесия в Германия 2025-а вече има макар и минимален ръст (0,2%), което "на този етап дава някакви позитивни очаквания".

Производството в България е намаляло, като най-силно това се отразява на фирмите, които работят за автомобилно производство. "Като цяло по данните на статистиката около 20% е намаляло производството на автомобилната индустрия в България", коментира още Димитров, като подчерта, че това не засяга само електроиндустрията.

Един продължаващ проблем у нас е, че над 60% от търговете в електротехниката се печелят от фирми извън ЕС. "Ние унищожаваме електротехническата индустрия в България", категоричен бе д-р инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ.

България загърбва електроиндустрията си заради евтин внос от Китай и Турция

Тя е в Топ 3 по износ, но изкривявания от държавния сектор, бавно "внасяне" на кадри и неработещо образование я оставят без хора

По думите му България е имала практика за минимум 51% европейско участие в проекти, финансирани с европейски средства, но в момента това изискване не се прилага. Като мярка, компенсираща намаляващия износ на електроиндустрията, БАСЕЛ настоява да се върне тази позната практика и офертите с доказано европейско производство да получават предимство. За целта да се изисква декларация за произхода на компонентите, локално сервизно присъствие и проверка за чуждестранни субсидии.

Друг проблем, който се отразява особено тежко на бизнеса са високите продуктови такси. "Много изненадващо и неочаквано за нас, миналата година тези такси от 4-5% станаха на 60%", посочи Белелиев. Той уточни, че тежестта все пак варира в зависимост от продукта и даде пример: "На дадени продукти таксата достига между 7 и 10% от себестойността му. На фотоволтаичните панели, които са популярни в последните години, достига до 12, дори 15%. В случая на батериите става дума за 7-8%."

Той подчерта, че тези такси се превръщат в "съществена разходна част на бизнеса". Затова и от браншовата организация призовават за десетократното им намаляване, както и за опростяване на административните процеси в областта. Сегашните процедури за самостоятелно събиране и рециклиране на продукцията са тежки и трудно приложими от българските фирми, подчерта още Белелиев.

Участниците се обединиха около тезата, че конкурентността на българската електроиндустрия минава през комбинация от мерки особено в "битка" с компании от страни като Китай, Индия и Турция. "Те субсидират своите производители и изкривяват пазара - което поставя европейските фирми в неравностойна позиция", обобщиха от бранша.

"2026-а ще бъде годината на батериите"

Основателят на един от най-големите търговци на соларни панели на Балканите очаква "огромен бизнес" скоро в Украйна