България загърбва електроиндустрията си заради евтин внос от Китай и Турция

Ключов за икономиката на България сектор "чупи" положителния тренд на развитието си на фона на политика на държавата в сферата на бизнес средата, обществените поръчки и образованието. Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) предупреди за големи рискове за бранша.

Тук говорим за индустрия с годишен оборот, който вече наближава 6 млрд. евро, като 90-95% от продукцията ѝ е за експорт и това ѝ дава трето място като дял от износа с над 11 на сто. Като продуктови групи, електрическите машини изпреварват медта и медните изделия като основна българска експортна стока.

С какво се сблъскват производителите на родния си пазар? "По наши данни, над 60% от обществените поръчки, включително и тези с европейски пари, се печелят от доставчици от трети страни - Турция, Китай и други. В останалите европейски държави това не е така, в държавите с развита електроиндустрия бизнесът получава подкрепа от държавата чрез пазара, който му се осигурява", посочи пред журналисти председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев.

Безконтролен внос на кабели застрашава бизнеси, но и животи у нас

Браншова организация настоява за създаване на българска акредитирана лаборатория, която да определя какво достига до пазара и какво - не

Той беше категоричен, че българската продукция е "на едно от най-добрите нива в световен мащаб и ценово е по-добра от европейската", но е много трудно да се конкурира с евтиния внос от трети страни.

"Тези държави нямат пазарна икономика и това са оценки на институции, които разполагат с повече информация от нас. Европейските правила позволяват по процедурите да се изключват страни извън ЕС и ЦЕФТА. Имаше плах опит за това и имаше промяна на фирмите, които доставят оборудване - от турски към български и европейски инвеститори. Сега даваме пари на турски и китайски фирми те да внасят", подчерта Белелиев.

Източник: Явор Николов

Инж. Орлин Димитров, инж. Димитър Белелиев, инж. Иво Русев от БАСЕЛ

Според организацията поставянето на най-ниската цена като основен критерии удря не само по българската индустрия, но и по качеството на оборудването, което се плаща с публичен ресурс, а и често последващата поддръжка също отива в ръцете на фирми извън ЕС.

От БАСЕЛ дадоха примери с конкретни търгове за трансформатори на ЕСО, но и поръчки на големи частни инвеститори като циментовия завод в Девня, където са били взети решения в ущърб на български и европейски компании с доказана история.

"В България китайските фирми идват, за да спечелят и да вземат референция за други търгове в ЕС - усещат ни като най-слабо звено, което могат да пробият", заяви Белелиев.

Късо съединение в износа

С изключение на пандемичната 2020 г., износът на електроиндустрията е с постоянен положителен тренд от 2007 г. до миналата година. Според данните за първите 10 месеца на 2024 г. вече е налице лек спад.

"Германия е най-важна за индустрията, но точно там в момента е слабото място на европейската икономика и започва да засяга и страни поддоставчици на компоненти", обясни изпълнителният директор на БАСЕЛ инж. Орлин Димитров.

VW се готви да даде заводите си в Германия на китайски производители на електрoмобили

От ръководството на германската компания сигнализираха, че ще бъдат отворени за обвързване с китайски конкуренти

По думите му германската икономика до момента е преживяла 3 сериозни удара - Зелената сделка, коронавируса и санкциите срещу Русия.

"Проблемът не е Зелената сделка, а нейната имплементация. Тя закъсня доста, в основата си е енергийна независимост на ЕС, а при нас се превърна в борба за чист въздух", отбеляза и Димитър Белелиев. По думите му сходна е ситуацията и със санкциите - те са необходими, но начинът на прилагането им е уязвил европейската индустрия.

Как ще се отрази започналата търговска война между ЕС, САЩ и Китай? "Германия е локомотивът на европейската икономика. Когато при тях се случват лоши неща, при нас се случват ужасни неща. Тази международна (търговска) война категорично ще се отрази на България", отговори председателят на БАСЕЛ.

Ниско напрежение на българския пазар

Проблемите навън започват да се виждат и в оборотите на някои от фирмите в сектора. "За 2024 г. не са по-добри от тези през 2023 г. Основното ограничение е липсата на персонал. Ние не търсим нови проекти, защото не можем да ги реализираме - нямаме хора", посочи Димитър Белелиев.

По думите му сред основните причини за проблемите с работната ръка е фактът, че в "държавния сектор, администрацията и държавните предприятия нещата са прекалено раздути - има прекалено много персонал, който получава възнаграждения над средните в сектора". Резултат - никой не иска да работи в частния сектор.

В момента се търсят кадри в шест ключови сектора. Кои са най-желаните специалисти?

В кои сектори има най-голям недостиг на квалифицирани работници?

Той даде пример с два теца в Маришкия басейн - на един служител в частния се падат по 25 в държавния, а в "едно държавно дружество, което разпределя електроенергията" работещите за 17 години са скочилио от 1700 до близо 5000.

"Имаме 0 безработица, защото изкуствено я кривим. "Чупим" икономиката и след известен период от време няма да има кой да храни тези хора", категоричен беше Белелиев.

Той посочи, че на този фон има големи трудности при наемането на хора от трети страни, а на практика "ние нямаме средно образование", което да създава кадри за производствата.

"Не виждаме ясна подкрепа от държавата за бизнеса в България. Не е ясно какви са правилата за работа, не се случват европейските програми и няма ясна политика за пазара на труда. Няма яснота какво ще се случва с данъчните закони", заяви още председателят на организацията.