Обувният сектор: Производството у нас се срива заради безконтролния и некачествен внос

Обувките са стока без която не можем и всеки купува. Обаче как стои въпросът с производството на български обувки и аксесоари от кожа и какви са затрудненията на сектора у нас. А какви са цените на обувките? По тези и други въпроси Money.bg разговаря с Пламен Иванов, председател на Браншовия Съюз на кожарската, кожухарската, обувна и галантерийна промишленост.

Кожарската и кожухарската промишленост са особено важни за производството на стоки за населението - чанти, аксесоари, обувки и др. Г-н Иванов, как оценявате развитието у нас на този сектор през последните години?

В момента всъщност няма развитие на бранша. От над 200 предприятия свързани с обувното и галантерийното производство, в момента има не повече от 20, и то малки предприятия с персонал под 50 човека.

А преди имаше заводи с по няколко хиляди души персонал, като "Флавия" - Пловдив, "Кавалер" - София, "Рекорд" - Габрово и други. Секторът може да се каже, че е в колапс и на изчезване.

А що се отнася до производители на кожи - останали са само две малки предприятия в Габрово с персонал под 20 човека. Според оценките на Съюза на кожарската, кожухарската, обувна и галантерийна промишленост, до края на 2030 г. няма да има нито едно предприятие в сектора за производство на кожи.

И за цялата тази трагедия в този сектор на икономиката, е виновна политиката водена от държавата, и по-точно закриването на професионалните гимназии и техникумите, които подготвяха кадри за бранша.

Голям проблем е също разрешаването на безразборния внос на турски обувки без мита и китайски обувки с минимални мита при занижени цени.

Да навлезем малко в конкретика. Какви кожи за обработка използва секторът и има ли износ?

По-голямата част от малкото останали производители работят на ишлеме с материали на възложителите. Работи се на ишлеме предимно за Италия.

Почти няма износ от България на готови обувки и галантерия произведени от българските производители.

Г-н Иванов, а как стои въпросът с продажбите на българските обувки - поне що се отнася до крайния продукт в магазините, за последните две години има осезаемо поскъпване.

Интересът към българските обувки в момента е занижен от страна на потребителите, основно заради конкуренцията на големия и предимно некачествен внос. Обувките, които се продават във физическите магазини и чрез електронната търговия от българските търговци, са почти изцяло от внос. Така е поради ниските покупни цени на вносните обувки и големите разлики, които правят търговците при продажбата им.

Обувките, които се продават в магазинната мрежа в огромната си част са с доста съмнителен произход, а и по-голямата част от материалите са синтетични, а не от истинска кожа.

По Ваша преценка, каква част от обувките на българския пазар са родно производство? За кои страни е основно износът на наши обувки?

За съжаление, като цяло на българския пазар, не повече от 5% от обувките са родно производство. А износ всъщност почти няма, освен продукцията на ишлеме, т.е. с материали на клиента, основно предназначена за Италия.

Източник: iStock

А бихте ли казали каква е средната цена сега на качествените обувки и браншът има ли проблеми с имитации на висококачествени марки обувки и аксесоари от кожа?

Средните цени на качествените български обувки - половинки дамски и мъжки, изработени изцяло от естествени материали - е приблизително между 80 лева и 100 лв. без ДДС. В България обаче се продават много малко качествени обувки с естествени материали от внос.

Например в обувките внос от Турция, почти винаги половината от вложените материали са изкуствени. Докато никой български производител няма да си позволи да изработи обувки в комбинация или изцяло от синтетични материали.

Прави впечатление, че в България никой не изисква обувките продавани в търговската мрежа, да бъдат изследвани за вредности, причиняващи алергии, като диметил фумарат, формалдехит и 6-валентен хром. Никой не извършва такъв контрол, докато във всички европейски държави се изисква вносителите и търговците да извършват такива проверки в акредитирани лаборатории.

Г-н Иванов, секторът на кожарската и обувната промишленост има ли затруднения и евентуално какви?

Нашият сектор не само има затруднения, но по наше проучване, производственият сектор на обувки, кожи и галантерия до края на 2030 г. може би няма да съществува, ако не се промени политиката на държавата. А тази политика и в момента стимулира вноса.

А би трябвало да се направи от държавата необходимото, за да се стимулират малкото останали български производители да възродят българското производство в нашия бранш.

Най-необходимите мерки, бих ги определил в две направления. Едното е да се възродят професионалните гимназии и техникумите, каквото имаше например в Габрово и в София, където да се подготвят кадри за обувната и галантерийната промишленост. Защото това е занаят, който изисква много умения и подготовка и съответно са необходими квалифицирани кадри, за да може да се развива.

Другото направление е, да се обърне внимание на безконтролния и (почти) безмитен внос от страни като Турция, Китай, Индия. У нас никой не прави проверки в лаборатории дали обувките, определени по документи че са направени от естествени матирали, наистина са такива. А много от тях не са, или поне не изцяло, както се твърди от вносителите.