Макар военните действия в Украйна да са на територията на Европа, тези в Близкия изток се оказаха по-голяма заплаха за страните на Стария континент. Наскоро съседна Турция обяви, че е свалила трета балистична ракета, идваща от Иран, а в началото на март дрон удари британската военновъздушна база в Кипър.
Това доведе до въпроса: готова ли е Европа, и в частност България, да защити гражданите си при подобна опасност?
Общият брой на скривалищата в страната ни е 247, а в тях могат да се съберат максимум 60 хиляди души. Това са специално обособени места, които подлежат на проверка два пъти годишно, заяви пред БНР комисар Илия Георгиев - началник отдел "Превантивна дейност" в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".
Източник: БГНЕС
Макар през 80-те години на миналия век да е имало политика сутерените на сградите да се проектират така, че да могат да се използват като колективни средства за защита (убежища), то при съвременните сгради такава функция могат да изпълняват подземни паркинги, гаражи и метрополитени.
Те се класифицират в четири категории в зависимост от времето, което е необходимо за преустройството им в подобни съоръжения и не влизат в официално обявената бройка. Най-голямото бомбоубежище в страната е именно столичното метро.
Какво е отношението на ЕС по въпроса?
Според Euronews европейските власти са разпоредили инспекции на убежищата на територията на Кипър след инцидента с дрона. Проверките са установили, че голяма част от тях (200 от 2500) са неизползваеми, като е последвало мобилизиране на компетентните органи за почистването и въвеждането им в експлоатация.
Според медията подобно е състоянието на колективните средства за защита в преобладаваща част от държавите на континента. Северните и балтийските страни са по-добре подготвени, като Естония и Латвия изграждат капацитет за убежища в училища и болници, а Финландия управлява над 50 хиляди съоръжения, обхващащи 85% от населението.
В другия край на спектъра е Германия, която има по-малко от 600 функциониращи бункера, покриващи приблизително 0,5% от населението ѝ, като правителството планира сериозна инвестиция до 2030 година.
Оказва се, че на този етап Европейският съюз няма нужните правомощия да финансира изграждането на убежища и да определя техническите изисквания. Единственото, което може да направи, е да координира поисканата помощ от страна членка. Основните съоръжения, които програмата rescEU предоставя, са палатки и сглобяеми лагери, които помагат в случаи на природни бедствия, но не и при военни конфликти.
Източник: iStock
ЕС е отпуснал над 196 милиона евро за подслони на rescEU в шест държави членки за периода 2021-2027 година. Най-голяма част от средствата (около 40,4 милиона) са отделени за Швеция, а останалите са разпределени между Полша, Хърватия, Словения, Испания и Румъния. Въпреки това, всяка държава членка на ЕС може да кандидатства за подобна помощ по Механизма за гражданска защита (UCPM).
През последните години бункерите влизат в полезрението на все повече хора, включително частни лица, а не държавни институции. По-рано Money.bg писа за намерението на швейцарските власти да подновят мрежата си от тайни бункери с вградени минохвъргачки и прекратяването на продажбите им след старта на войната в Украйна.
Едновременно с това се наблюдава интересна тенденция сред американците и богатите - поръчката на частни индивидуални убежища за десетки хиляди долара, включващи дори киносалони и спортни зали.
Макар ескалацията на напрежението да се наблюдава от години, за първи път опасността се усеща толкова близо до Европа. Това буди закъснели въпроси за безопасността на гражданите и ниското ниво на подготовка на инфраструктурата за подобни кризисни ситуации.
USD
CHF
EUR
GBP
