Големи корпорации търсят подземни бункери, които могат да оцелеят при ядрен взрив, за да защитят своите центрове за данни и висши ръководители поради нарастващото геополитическо напрежение. Първите, които възприемат тази идея, са предимно криптокомпании, споделят пред Semafor от няколко фирми, които строят такива съоръжения.
Лари Хол, собственик на базираната в Канзас компания Survival Condo, заяви, че наскоро е предложил цена от 64 милиона долара на криптокомпания за подземен център за данни и помещения за ръководители.
Survival Condo работят с общо осем компании на етап на планиране за изграждане на бункери, три от които се конкурират за закупуване на съществуващо съоръжение от 13 935 квадратни метра в Канзас, служещо за същата цел — проект, започнат от милиардер от петролната индустрия, който е починал преди завършването му.
Компаниите има защо да се притесняват за безопасността на своите сървъри. По време на терористичните атаки на 11 септември 2001 г., центровете за данни в центъра на Манхатън бяха повредени или унищожени. През 2012 г. наводненията от урагана Санди унищожиха голяма част от комуникационната инфраструктура на Verizon в Ню Йорк. През юли 2022 г. центровете за данни на Google и Oracle в Лондон бяха затворени за един ден, тъй като екстремната горещина оказа натиск върху охлаждащите функции на съоръженията.
А сега светът изглежда още по-екстремен.
"Ядреният часовник се приближава към полунощ," коментира пред изданието Хол в телефонно интервю от бункера на компанията в Канзас — жилищно пространство от 5000 квадратни метра, оборудвано със стена за катерене и хидропонна ферма.
Част от повишения интерес към бункерите е нарастващата стойност на данните. Компанията Iron Mountain, която сега се описва като фирма за управление на информация, е започнала да предлага сигурно съхранение в изчерпани рудници на банки по време на първата вълна от ядрени страхове през 50-те години. Сега отдава под наем 30 660 квадратни метра пространство за центрове за данни в бивша варовикова мина в Пенсилвания, обслужваща финансови, правителствени и здравни индустрии.
Бункер, построен на 61 метра под земята с бетонни стени с дебелина 2,7 метра, какъвто строи Survival Condo, би могъл да осигури убежище от доста неща. Компанията моделира своите съоръжения по подобие на ракетните силози Atlas-F, създадени по време на Студената война и проектирани да издържат на съветска атака. Докато съоръженията все още ще понесат щети от пряко попадение на ракета или такова в рамките на около 300 метра, една бойна глава, детонирана по-далеч, вероятно ще остави конструкцията непокътната, казва Йонас Мурейка, професор по физика в Университета "Лойола Маримаунт".
Съоръженията работят независимо — генерират собствена енергия, филтрират собствен въздух и произвеждат собствена вода. Те черпят от множество енергийни източници, включително дизелови резервоари, вятърни турбини, батерийни банки и ядрени реактори, което означава, че в случай на бедствие центърът би могъл да продължи да работи поне няколко години, каза Хол.
Източник: Survival Condos
Но сигурността на бункерите струва пари. Най-евтиният център за данни плюс пространство за ръководители, който Survival Condo е остойностила, е 45 милиона долара. Включва 11 етажа жилищни помещения и четири етажа пространство за сървъри.
Безопасността на технологичните съоръжения е ключово съображение, тъй като най-големите компании в света изграждат своята инфраструктура за изкуствен интелект, а съхраняването на центрове за данни под земята има своите практически приложения. Температурите са значително по-ниски под земята, намалявайки нуждата от допълнително оборудване и енергия за охлаждане на сървърите.
Terra Vivos, която основно продава жилищни единици в бункерна общност в Южна Дакота, построена като военна крепост през 1942 г., работи с научни и медицински компании за обезпечаване на различен вид данни — ДНК, съхранявана в защитени криохранилища под земната повърхност.
Има много по-евтини начини за защита на инфраструктурата на центровете за данни, които не изискват погребването ѝ, казват експертите по сигурността. Освен това, кибератаката не е пряко попадение на "Топол-М", но може да има приблизително същия ефект върху съхраняваната на сървърите информация - няма никакво значение под колко много железобетон са скрити те.
Компаниите могат да разпределят данните си в различни съоръжения, така че ако нещо се случи с един център за данни, информацията да не бъде загубена. Няма имиджовия ефект на 11-етажен бункер, но пък работи.
USD
CHF
EUR
GBP
