Малко над 700 мегавата срещу близо 7 гигавата - такова е съотношението между вятър и слънце в българската енергетика в момента. Фотоволтаични инсталации - от малки инсталации за предприятия до огромни по мащаб централи, никнат непрекъснато из цялата страна. В същото време едва през 2027-а ще видим нови вятърни проекти след дългогодишна стагнация.
Те обаче могат да се окажат последвани от ново продължително "безветрие" в сектора, ако актуализираният Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК 2024) бъде приет в сегашния си вид заедно със свързаните с него стратегически документи, предупреждават от Българската ветроенергийна асоциация.
Главен проблем са заложените пространствени ограничения за развитието на нови ветроенергийни проекти. Те не обхващат само "Натура 2000", а освен това покриват огромни части от Добруджа, Източните Родопи и части от област Бургас - едни от зоните с най-висок ветрови потенциал в България, като това е определено не на база застрашено биоразнообразие и хабитати, а на административни граници на общините.
Източник: МОСВ
Това поставя под въпрос как ще се реализират целите на ИНПЕК за близо 1,3GW наземни вятърни проекти и още 500MW в Черно море. Освен всичко друго, според множество енергийни експерти именно този тип централи са липсващият елемент за постигането на реална целогодишна независимост на българската енергетика от изкопаемите източници - след бурното развитие на фотоволтаиците и батерийните системи.
От БГВЕА посочват, че в рамките на общественото обсъждане те, други организации от енергийния сектор и български и международни инвеститори са изразили становища във връзка с мерките, но "по същество предложените възражения не са взети предвид".
Ето какво е становището на експертите от Министерството на околната среда и водите именно по темата с ограниченията: "Буферните зони са научно обоснован инструмент и могат да бъдат въведени чрез стратегически план. Буферните зони в ИПЕК не са забрани, а индикативни ограничения, които подлежат на индивидуална оценка. ИПЕК не въвежда нормативни буферни зони, а планира рискови територии, което е допустимо и необходимо за стратегическо управление".
Проектите за вятърни централи у нас често срещат съпротива на местно равнище, като аргументите са свързани не само с екологията, но и с опасения от шумово замърсяване, спад на цените на имотите и други. Според сектора това в голяма степен е продукт на дезинформация в социалните мрежи, но е факт, че реакциите по места са политически измерими.
По същия начин обаче според БГВЕА са измерими и ефектите от твърде строги рестрикции: "Наличието на достатъчно местно производство на електроенергия от възобновяеми източници е ключов фактор за привличането на нови производства, центрове за данни, производство на зелен водород и други високотехнологични инвестиции. Ограничаването на развитието на един от най-конкурентните местни енергийни ресурси би намалило това стратегическо предимство на България и съответно би дало предимство на инвестициите в съседните държави, с които функционираме в общ енергиен пазар".
Затова и от организацията настояват преди приемането на окончателното становище по екологичната оценка на плана да се преразгледат предложените ограничения.
USD
CHF
GBP
