Слънчево затъмнение след броени дни може да разтърси енергетиката на Европа

Пълно слънчево затъмнение ще премине над части от Европа на 12 август 2026 г. - първото, видимо на континенталната част от Стария континент от 1999 г. насам.

Явлението съвпада със спирания на тецове, ядрени и водноелектрически мощности заради горещата вълна, което поставя електроенергийната система под двоен натиск.

Близо 10 гигавата очакван спад

Организацията ENTSO-E, обединяващата 40 преносни оператора от 36 държави, предупреди, че при ясно небе фотоволтаичното производство в Европа може да намалее с до 9,7 гигавата. Най-острият спад се очаква между 19:15 и 21:30 ч. централноевропейско лятно време в сряда.

Испания и Германия ще усетят най-голямото намаление.

"ВЕИ и батериите вече са част от решението": Как България печели от кризата с Дунав

Ситуацията е своеобразен тест за устойчивостта на енергийната ни система

Испанският оператор Red Eléctrica изчислява, че само в страната слънчевата генерация може да падне с до 5 гигавата - около 13% от максималния капацитет за типична августовска сряда.

Затъмнението ще бъде пълно в Северна Испания и североизточния край на Португалия, а в голяма част от Великобритания, Франция и Северна Италия ще надхвърли 90%.

Британският системен оператор очаква намаление с около 700 мегавата, макар исторически модели да сочат възможен спад до 1,3 гигавата, тъй като луната ще закрие 95% от слънцето между 18:00 и 20:00 ч. местно време.

Революция в Германия: Вече 1 милион домакинства притежават соларни системи на балконите си

Технологията вече е достъпна за масовия потребител

Операторите вече са задействали работна група, която да координира подготовката и обмена на информация. Планират се инструктажи на диспечерите, предупреждения към участниците на пазара и избягване на планови ремонти по мрежата през периода на затъмнението, за да се запази максимална оперативна гъвкавост.

Слънчевата енергия вече формира около 13% от електроенергийния микс на континента, посочват от ENTSO-E.

Урокът от 2015 г.

Прецедент за подобно събитие има от март 2015 г., когато частично затъмнение стана първото сериозно изпитание за европейската мрежа - слънчевият капацитет тогава е бил близо сто пъти по-голям спрямо предходното сравнимо явление от 1999 г.

Тогава не се стигне до прекъсвания на тока, като спадът на много места се оказа по-скромен от очаквания.

Вятър срещу слънце: Защо в Гърция поискаха ограничаване на соларните централи

Може ли успехът на ВЕИ да се обърне срещу тях?

Основното техническо предизвикателство не е самата загуба на слънчева енергия, а фазата на възстановяване - когато светлината се връща бързо и производството може да нарасне по-стремглаво, отколкото конвенционалните централи успяват да компенсират.

Горещата вълна вече вреди на мрежата

Ниските нива на реките допълнително ограничават охлаждащата вода за ядрени и въглищни централи в Унгария, Румъния, Словения, Франция, Италия и Полша. Унгарската атомна централа "Пакш" работи на съвсем ограничена мощност, а румънската "Черна вода" също е застрашена от пълно спиране, след като и двете се оказаха без охлаждане от Дунав.

В Полша две големи въглищни централи временно намаляват или спират генериращи блокове, защото Висла не осигурява достатъчно охлаждаща вода - около 1,3 гигавата капацитет отпада.

Във Франция три ядрени реактора са изключени поради ниски нива на реките, но страната продължава да изнася електроенергия за останалата част от континента.

Дунав вече не е плавателна река: Ефектите за икономиката

Една от най-важните водни артерии на Европа не функционира заради сушата

Проблеми има и при водноелектрическата енергия. Норвежките язовири, важен източник на електроенергия за Европа, са на най-ниските си нива от три десетилетия. Според анализаторска компания вероятността запасите да се върнат до нормалните нива до края на годината е под 1%.

В съседна Сърбия вецовете също не могат да работят на пълна мощност заради безводието.