Европейската електроенергийна система е изправена пред следващото голямо предизвикателство на енергийния преход: съхранението на енергия. Докато инсталираните мощности от възобновяеми източници растат с рекордни темпове, инфраструктурата за съхранение и гъвкавост не успява да ги настигне.
Според Power Barometer 2026 на организацията Eurelectric, Европа разполага с около 64 GW мащабни системи за съхранение, основно помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ). За да постигне целите си до 2030 г., континентът се нуждае от близо 200 GW, т.е. имаме недостиг от около 136 GW.
Намиращите се в строеж проекти могат да покрият само 1/16 от него.
Този дефицит става все по-критичен на фона на бързото навлизане на слънчеви и вятърни мощности. Само между 2022 и 2025 г. инсталираните ВЕИ в Европа са се увеличили от 1016 GW до 1255 GW, а до края на десетилетието се очаква да доближат 1640 GW.
Проблемът е, че производството от слънце и вятър не съвпада винаги с потреблението. В обедните часове при силно слънчево греене електроенергията често надвишава търсенето, което води до спад на цените и дори ограничаване на производството. Няколко часа по-късно, когато фотоволтаиците намалят генерацията си, а вечерното потребление остане високо, системата се нуждае от допълнителни мощности.
Този непостоянен характер на производството прави балансирането на мрежата много сложно и скъпо.
Точно тук се намесват батериите и ПАВЕЦ. Според Европейската комисия съхранението е ключов инструмент за поддържане на баланса между производство и потребление, за ограничаване на ценовите колебания и за интегриране на нарастващи обеми възобновяема енергия. Системите за съхранение позволяват излишната електроенергия да бъде запазена и използвана по-късно, когато е най-необходима.
Подобна е и оценката на Международната агенция по енергетика (IEA). Според организацията нарастващите дялове на слънчева и вятърна енергия увеличават нуждата от гъвкавост в мрежата, а съхранението помага за прехвърляне на енергия между различни часове на денонощието, осигурява резерви за честотна стабилност и намалява необходимостта от скъпи мрежови разширения.
Практически пример е България. За около две години страната е инсталирала 5,4 GW батерии. Според Eurelectric това е допринесло за свиване на ценовата премия на българския електроенергиен пазар спрямо средното за ЕС от 21,2% през 2024 г. до 8,3% през 2026 г., тъй като съхранението е ограничило нуждата от скъпи мощности в часовете на пикова консумация.
Междувременно Европа доказва, че електрификацията работи. През 2026 г. около 72-73% от електроенергията в ЕС е произведена от чисти източници. Въпреки геополитическите сътресения и скока на цените на газа с близо 90% между февруари и август, цените на електроенергията нарастват значително по-слабо, пише в доклада.
USD
CHF
GBP
