Сделката за придобиването на мажоритарен дял в Първа инвестиционна банка (Fibank) от гръцката Eurobank, собственик на Пощенска банка, е очаквана стъпка в консолидацията на банковия сектор, която вероятно няма да остане последната. Това коментира в интервю за Money.bg банкерът и финансист Левон Хампарцумян, според когото на българския пазар има потенциал за нови сливания и придобивания, включително между финансови институции с преобладаващ български капитал.
По думите му банковият пазар остава сравнително фрагментиран както у нас, така и в Европа. Банките с преобладаващ български капитал държат общо около 20-25% от пазара и евентуалното обединяване на значителна част от този дял би могло да доведе до появата на още една голяма финансова институция.

Източник: money.bg
"Ако съществена част от този пазарен дял се концентрира, ще се създаде още една голяма и по-ефективна банка", посочи Хампарцумян, като уточни, че консолидацията обикновено носи икономии от мащаба и позволява по-ефективно управление.
Лихвите по кредитите ще вървят нагоре, но бавно
Финансистът очаква и постепенно повишаване на лихвите през следващите години, макар да не прогнозира рязко поскъпване на кредитирането. Според него продължителният период на сравнително евтини заеми рано или късно ще приключи, а решенията на Европейската централна банка ще оказват все по-осезаемо влияние върху българските кредитополучатели. "Този исторически дълъг период с ниски лихви един ден ще свърши", предупреди той, като подчерта, че ефектът от промените в паричната политика не се пренася автоматично и незабавно върху условията за крайните потребители.
Хампарцумян допуска и ново увеличение на основните лихви на ЕЦБ през декември, но според него високата задлъжнялост на редица държави в Южна Европа ограничава възможностите за рязко затягане на паричната политика. По-висока цена на финансирането може да очаква и българската държава, ако продължат дефицитните бюджети и се стигне до понижаване на кредитния рейтинг. Влошаването на перспективата пред него банкерът определи като "меко предупреждение", което засега не застрашава инвестиционния му характер.

Източник: money.bg
"Не много добре маскирана конфискация"
Значително по-критичен беше Хампарцумян към обсъжданите предложения за намаляване на вноската към втория пенсионен стълб и пренасочване на средства към държавното обществено осигуряване. "Това е не много добре маскирана конфискация", заяви той, като предупреди, че подобна стъпка би отслабила капиталовото пенсионно осигуряване в момент, когато демографските процеси поставят под все по-сериозен натиск държавната пенсионна система.
Според него намаляващото население и увеличаващата се продължителност на живота неизбежно ще доведат до момент, в който дефицитното финансиране на Националния осигурителен институт ще стане практически невъзможно. Хампарцумян уточни, че това не е непосредствен риск, но може да се случи след 10, 15 или 20 години, поради което вторият и третият пенсионен стълб ще бъдат все по-важни за бъдещите пенсионери.
Банкерът настоя промените в системата да бъдат основани на професионални анализи и дългосрочни математически модели, а не на краткосрочни решения за попълване на бюджета. Критики отправи и към идеята за облагане на свръхпечалбите в банковия сектор. Според него държавата се опитва да определя допустимата печалба на бизнеса, без да поема аналогична отговорност при загуби, а използването на еднократни приходи за покриване на постоянни разходи създава допълнителни бюджетни рискове.
"Финансирането на дългосрочни задължения с краткосрочни приходи не е добра идея", подчерта Хампарцумян, като постави въпроса откъде ще дойдат необходимите средства през следващите години, ако извънредните постъпления изчезнат.
Вижте целия разговор и по тази и други теми във видеото!



































































Коментари 0