Виновно ли е еврото за скока на цените у нас и какви са най-важните приоритети, които трябва да си поставят управляващите в сегашната ситуация? Как геополитическото напрежение ще се отрази на Европа и може ли енергетиката да предизвика нова тежка криза на Стария континент?
Това са само някои от темите, които Money.bg обсъди с д-р Валентин Маринов, Global Head of FX and UK Research в Crédit Agricole CIB.
Експертът коментира още глобалната роля на долара и еврото и най-важните уроци 10 години след решението за Брекзит.
Интервю на Явор Николов
Първите три тримесечия в еврозоната вече са зад гърба на България. Тези 9 месеца у нас бяха съпътствани от големия разговор за цени и инфлация на фона и на процедура по свръхдефицит спрямо нашата страна. Как изглежда България, погледната отвън - именно от гледна точка на инфлация и фискална позиция, но и по отношение на доверието на инвеститорите?
Въвеждането на еврото съвпадна с едно осезаемо увеличаване на инфлационния натиск в България. Очаквам тази тенденция да се запази в следващите месеци най-вече заради продължаващото геополитическото напрежение в Близкия Изток и войната в Украйна. Скокът на енергийните цени ще има и дългосрочни косвени и вторични инфлационни ефекти в България и в Европа.
Същевременно, анализът на ЕЦБ от април заключи, че засега директният ефект от самото въвеждане на еврото върху потребителските цени е ограничен. Въпреки това, мерките на правителството за осигуряване на по-голяма прозрачност при ценообразуването ще са необходими и в бъдеще, за да се намали риска от спекулативно повишаване на цените.
По-високият темп на инфлация в България може да се отдаде и на процеса на конвергенция на българската икономика към икономиките от еврозоната по отношение на средните доходи и цени на потребление. България все още има доста да наваксва и по двата показателя.
Източник: iBanFirst
Опитът на други икономики, въвели еврото през последните двайсетина години показва, че процесът на конвергенция може да доведе до значително по-силен и устойчив инфлационен натиск в България отколкото в еврозоната в следващите няколко години.
При публичните финанси картината се влоши чувствително напоследък, защото растящата инфлация увеличи както индексираните държавни разходи, така и разходите по обслужване на държавния дълг. България обаче няма проблем с дълговата устойчивост, а по скоро с фискалната дисциплина.
Ние влязохме в еврозоната със сравнително нисък дълг, но със сравнително слаба фискална позиция, която продължава да се влошава. При международната емисия от юли България е получила поръчки над €9,5 млрд. за €2,5 млрд. облигации, а спредовете бяха стеснени в процеса на пласиране. Това е добър индикатор, че инвеститорското доверие не е изчезнало.
Смятам че правителството на Румен Радев може да се пребори с бюджетния свръхдефицит, но че за това ще са необходими както планираните мерки за ограничаване на държавните разходи, така и мерки за увеличаване на данъчните приходи.
Виждате ли грешки "на финалната права" по пътя ни към единната валута? У нас вече се поставя даже въпросът дали не сме покрили критериите с неверни данни - как се отразяват "счетоводните трикове" на репутацията на една държава в очите на пазарите?
Въпреки отправените твърдения за манипулиране на статистически данни, от наличните официални материали не следва да се заключи, че България е покрила критериите за прием в еврозоната чрез фалшифицирани данни. Официалната оценка на Комисията и ЕЦБ през 2025 г. беше, че България бе изпълнила критериите.
Но дори без доказани статистически нередности има репутационен риск. Дълговите пазари ценят качеството на институциите, предвидимостта на статистиката и способността на правителството да обяснява методологията. Затова най-добрата стратегия в отговор на подобни съмнения е максимална прозрачност и независима статистическа инфраструктура.
Лихвите в България вече са по-зависими от решенията на ЕЦБ, а е видимо, че Франкфурт вижда основания за корекции нагоре. Как ще се отрази това на кредитополучателите у нас през следващата година?
Влизането ни в еврозоната означава, че паричният цикъл вече се определя във Франкфурт, а не чрез българска автономна лихвена политика. Смятам, че ЕЦБ ще завиши лихвите поне още веднъж тази година и, в зависимост от инфлационния натиск в еврозоната, има риск да ги увеличи отново догодина.
Разходите по кредитите най-вероятно ще се увеличат, но не бих казал, че всички български кредити ще поскъпнат еднакво. Много ще зависи от договорите по кредитиране, референтния индекс, фиксираната лихва и структурата на финансирането на банката.
Първоначалният период след приемането на еврото за всяка държава е съпътстван от определени предизвикателства. Какви политики са най-важни в такъв момент? Виждате ли да се прилагат у нас?
Смятам че нашите управници ще трябва да се фокусират върху четири приоритета. На първо място бих посочил фискалната дисциплина и особено контрола върху текущите разходи. Това е важно, не само заради процедурата по свръхдефицит, но и с оглед на засиления интерес на международните инвеститори към публичните финанси в Европа като цяло и в частност във Франция.
На второ място бих поставил нуждата от по-балансирана икономическа експанзия в България, която да разчита на растяща производителност и дългосрочни инвестиции, а не само на вътрешно потребление и усвояване на ЕС фондове или средства по плана за възстановяване и устойчивост.
На трето място бих поставил мерки за укрепване на конкуренцията и контрола върху ценовото формиране, особено с оглед на значителния инфлационен натиск тази и следващата година.
Като четвърти приоритет бих посочил нуждата да се укрепи независимостта на всички държавни институции от съдебната система, регулаторните органи и националната статистика, както и тези отговарящи за обществени поръчки.
Българските управници трябва да разберат, че Еврото не премахва необходимостта от дисциплина. Напротив — то прави цената на лошата фискална политика по-видима.
Как продължаващата геополитическа несигурност и високите цени на горивата и енергоносителите променят ситуацията в Европа? Може ли преходът към алтернативна енергия да намали тези рискове за Стария континент, за еврото и най-вече за по-малки икономики като България?
Световната геополитическа несигурност и високите енергийни цени увеличиха значително стагфлационните рискове в Еврозоната. За България това е особено важно, защото като малка отворена икономика ние усещаме външните ценови шокове много по-бързо.
Смятам обаче че до рецесия в Европа или България едва ли ще се стигне, тъй като икономическата ни зависимост от традиционни енергийни източници е значително по-ниска от преди благодарение на енергийната трансформация в последните няколко години.
Повече възобновяема енергия, мрежи, съхранение, ядрена мощност и електрификация ще са необходими, за да намалим допълнително зависимостта ни от вносни изкопаеми горива. Но преходът сам по себе си изисква огромни инвестиции и може временно да създаде нови зависимости — например от критични минерали, технологии и вериги за доставки.
САЩ вече година и половина използват търговията и санкциите като политически инструмент. Говори се много за намаляване на зависимостите и даже за дедоларизация - тя възможна ли е и при какви условия?
Процесът на диверсификация от американски държавни ценни книжа наистина се ускори след встъпването на власт на Доналд Тръмп. Най-активни в това са азиатските централните банки, както и някой централни банки в развиващи се икономики.
Същевременно обаче чуждестранните инвеститори продължават да добавят към рекордната си експозиция към американски акции и корпоративни облигации. Затова е трудно да се говори за "изоставяне на долара" особено докато темповете на растеж на американската икономика продължават да превъзхождат тези в Европа и Азия.
Доларът продължава да доминира международната търговия и е основната валута за фактуриране и финансиране на международни транзакции. Същевременно, ролята на еврото сякаш позападна особено след началото на войната в Украйна през 2022. За да се променят тези тенденции, Европа трябва са се установи като още по-значителен център на световната търговия.
Може ли еврото реалистично да засили ролята си като резервна валута и ако да - какво е необходимо: капиталов съюз, общи облигации или нещо друго? Как едно разширяване с нови членове като България се вписва в тази картина?
Според последните данни на МВФ за 2026 г., доларът все още представлява около 57% от глобалните официални валутни резерви, а еврото около 20%. За да се промени тази структура в полза на еврото, трябва не само политическо желание, а и наличие на дълбоки и ликвидни финансови пазари в еврозоната. Европейските пазари за държавни ценни книжа са все още много фрагментирани и това подкопава доверието на чуждестранните инвеститори.
Нужно е да се увеличи предлагането на безопасни и ликвидни европейски публични активи. Общи европейски облигации например биха могли да помогнат, но засега тяхното създаване изглежда политически много трудно.
Миналата година международното емитиране на дълг в евро достигна най-високото си равнище от създаването на валутата. Тези емисии ще продължават да играят ключова роля за засилването на международната роля на еврото.
България допринася сравнително малко към размера на пазарите в еврозоната, но присъединяването ѝ към валутния съюз разширява икономическата и институционалната база на еврозоната и показва, че тя продължава да се разширява.
Оставаме в Европа. Кои са големите предизвикателства и къде ги виждате - френският дълг, германската индустрия, повсеместният възход на популистите или някъде другаде?
Не смятам, че може да сведем предизвикателствата в Европа до един основен проблем на национално равнище. Франция има сериозен фискален проблем и това тревожи инвеститорите не само във френски дългови инструменти, но и в държавни ценни книжа на други членки на еврозоната като Италия, например.
Спредът на десетгодишните френски облигации спрямо Германия вече се котира значително над един процентен пункт и смятам, че траекторията му няма да се промени коренно докато френските управници не предприемат мерки да възстановят доверието на дълговите пазари.
Германия има проблем с индустриалния си модел — енергия, автомобилостроене, китайска конкуренция, инвестиции и производителност. Това създава предизвикателства за другите икономики в еврозоната, тъй като те, заедно с Германия, трябва да финансират отбраната, енергийния преход, цифровизацията и технологичната конкуренция.
А политическата фрагментация прави всички тези предизвикателства много по-трудни. Това не е просто въпрос за "популизъм", а за способността на демократичните системи да произведат устойчиви политики при висока цена на живота и голяма геополитическа несигурност.
Преди 10 години Великобритания избра Брекзит. Кои са най-важните "уроци" от британския опит с резките стратегически завои?
Британският опит показва, че стратегическата промяна е възможна, но че нейните последствия и, в крайна сметка, успех зависят от това колко добре е подготвена икономиката и колко реалистични са очакванията на населението и пазарите.
Общоприет факт е, че Брекзит ощети британската икономика през последните 10 години.
Но това не е оценка на решението за стратегическа промяна, колкото на качеството на икономическата и търговска политика, както и на институционалната и фискалната рамка които стоят зад него. Според нашите икономисти, Брекзит може да намали дългосрочната производителност на Великобритания с около 4%, най-вече заради търговските бариери, които издигна между Великобритания и ЕС.
Това е може би най-важният урок за България. Членството ни в еврозоната премахва валутния риск и ще спомогне за подобряването на институционална рамка в държавата. То обаче не може да замени добрата икономическа политика, която трябва да остана приоритет на българските управници.
USD
CHF
GBP
