Как икономическият растеж на Китай убива околната среда

Китай постигна феноменално бурен икономически прогрес през последните няколко десетилетия От преобладаващо аграрна страна, трудно изхранваща населението си, до лидер в промишления и технологичния сектор. Но всичко това си има цена.

Цената, която Китай плати, е екологична катастрофа

Китайското правителство призна проблемите и предприе различни ответни мерки, което доведе до някои подобрения, но западните медии разкритикуваха тези действия като неадекватни.

През последните години и в огромната азиатска държава се наблюдава увеличаване на гражданската активност срещу правителствените решения, които се възприемат като вредни за околната среда. Пенсиониран правителствен служител заяви, че през 2021 г. в Китай е имало повече от 50 000 екологични протеста, пише в статията от канала Геополитика на dzen.ru.

Източник: iStock

Първо. Замърсяването на въздуха

Смята се, че замърсяването на въздуха в Китай е причинило повече от 40 милиона смъртни случая от 2000 г. насам. Замърсяването там е толкова тежко, че последиците от него се усещат чак от другата страна на океана на западния бряг на САЩ.

Американската Агенция за опазване на околната среда изчислява, че в определени дни до 25% от цялото замърсяване на въздуха в Лос Анжелис идва от Китай. И други проучвания показват, че до една трета от цялото замърсяване на въздуха в Калифорния идва от азиатската държава.

През 2019 г. Китай е произвел 27% от всички световни емисии на парникови газове. Това е повече от всички развиващи се страни взети заедно. В Северен Китай замърсяването на въздуха идва от изгарянето на въглища, което води до среден живот с 6 години по-малко от останалата част на страната.

Но Китай не спира да строи въглищни електроцентрали, въпреки че според Пекин сега те се строят по съвременни технологии с повишена ефективност и системи за филтриране. И според уверенията на властите, старите въглищни блокове ще започнат да се затварят.

Източник: iStock

Второ. Изграждане на огромен брой речни язовири.

За да се бори с нарастващото замърсяване на въздуха, Китай строи повече язовири. Водноелектрическите централи са най-евтиният начин за получаване на електричество без изгаряне на гориво. Китай е построил 22 000 водноелектрически язовира от 1950 г. насам. И това създаде огромни екологични проблеми.

Проблемът е, че някои от тези реки променят геологията толкова много, че причиняват малки земетресения. Язовирът Ципингпу на река Миньцзян е на по-малко от километър от линията на разлома. През 2008 г. земетресението с магнитуд Уенчуан 7,9, при което загинаха 80 000 души, стана на 6 километра от язовир Ципингпу.

Оттогава около 50 проучвания са открили доказателства, че водоемът е причинил малки земетресения по цялата линия на разлома, което е довело до по-голямото земетресение.

Стената на язовира "Трите клисури" се простира на 2,3 километра през река Яндзъ, най-дългата река в Азия. Това е най-голямата електроцентрала в света по отношение на инсталираната мощност от 22,5 GW. Изграждането на язовира доведе до изселването на 3 милиона души.

В същото време много учени посочват възможните негативни последици от изграждането на водноелектрически централи. Преди изграждането на язовира, река Яндзъ и нейните притоци, ерозирайки бреговете, размивайки милиони тонове седименти годишно.

Поради затварянето на речното корито този брой ще бъде значително намален, което се смята, че ще доведе до по-голяма уязвимост на районите надолу по течението към наводнения, както и до промени в видовото разнообразие. Беше отбелязано, че изграждането на язовира няма как да не нанесе щети на редица видове, живеещи в реката и прилежащите райони.

Данните показват, че масивните китайски язовири на река Меконг драстично са намалили водоснабдяването на милиони хора в Лаос, Виетнам, Мианмар, Тайланд и Камбоджа.

А Индия е обезпокоена от плановете на Китай да построи язовири в Тибет, откъдето извират много от реките на Индия.

Източник: ИАРА

Трето. Незаконнни и варварски методи за риболов

Нарастващият риболовен флот на Китай изчерпва рибните ресурси на Тихия океан. На Китай се пада половината от световния риболов. Според някои оценки Китай има до един милион незаконни риболовни кораби. Много от тях нелегално плуват в териториалните води на Русия.

Според експертни изследвания риболовният флот на Китай може да има до 3 милиона плавателни съда, три пъти повече от предишните оценки.

Повечето китайски кораби са толкова големи, че могат да уловят толкова риба за една седмица, колкото местните рибари правят за една година. Така че, според Мозамбик, поради незаконните риболовни дейности на Китай, около 200 хиляди рибари са останали без риба.

Незаконният риболовен улов се извършва чрез варварски методи. Основното варварство, което причинява най-голяма вреда на морските екосистеми, е дънното тралене. Въпреки че е официално забранен в средата на 70-те години на миналия век, китайските рибари изобщо не го изоставят, както се вижда от многобройните следи от дънни тралове, заснети от подводни роботи и много косвени данни.

Поради това Северна Корея е изправена пред проблеми и липса на риба край бреговете си.

Източник: iStock

Четвърто. Обезлесяване в Китай и извън Китай

Незаконната сеч унищожава до 5000 квадратни километра гори в Китай всяка година. В северен и централен Китай половината от горите са унищожени през последните 20 години. Това доведе до широко разпространено опустиняване на огромни територии.

Китай работи по повторното залесяване, но предимствено е засаждането само на един вид дърво. Но някои експерти отбелязват, че Китай само си вреди с такива насаждения и трябва да промен методите и да увеличи растителното разнообразие.

А откъде Китай сега получава големи количества дървен материал - разбира се, от други страни. Това са Бразилия, Конго, Виетнам и САЩ. Русия, Камерун, Индонезия и др. Според екологичната организация китайски банки и инвеститори са закупили дървесина на стойност 22 милиарда долара от компании, свързани с обезлесяването по целия свят.

Защо Китай се нуждае от толкова много дърва? Една от причините е разрастващата се мебелна индустрия. И повечето от тези мебели се озовават в IKEA.

Източник: GettyImages

Пето. Рeдкозомените елементи

На Китай се падат 90% от добива на редкоземни елементи. Но това стана чрез дъмпинг и нарушаване на екологичните стандарти. Защото тези елементи са изключително важни за полупроводниковата технология, електрическите автомобили, батериите, слънчевите панели.

Китай притежава 35% от световните запаси на редкоземни елементи в света. Освен това Пекин сключи сделки с Демократична република Конго и Кения за доставка на редкоземни елементи. Истината е , че в много случаи детският труд се използва активно в Конго, а Китай активно купува кобалт, добиван от деца.

Китай изобщо не използва екологични методи и замърсява природата с варварски метод при извличането на тези елементи. Така че заради тази индустрия 20 000 реки и потоци в Китай съдържат токсични метали.

Химикалите, използвани в тази индустрия, причиняват замърсяване на водата и въздуха и се озовават в подпочвените води.