Влизането в еврозоната плаши търговците на нехранителни стоки

Пълната неяснота какво трябва да се прави при евентуално влизане в еврозоната сериозно притеснява фирмите занимаващи се с търговия на нехранителни стоки. Тук не става дума не само за малки и средни компании но и за големи вериги като Мосю Бриколаж, Спорт Депо, Мьомакс, Практис, АЙКО и други. Всички те са обединени в Асоциация на търговците на нехранителни стоки, която днес представи резултатите от свое проучване за готовността на този сектор за въвеждане на еврото.

Според проучването средните разходи на една компания от сектора за въвеждането на еврото ще са около 450 хил. евро.

Източник: Wikipedia

На въпроса Разполагате ли с достатъчно информация, за да се подготвите за еврозоната?, половината фирми отговарят с "Не". Половината фирми не знаят какво точно и как да променят. Публично достъпна практическа информация за подготовката на бизнеса за влизане в еврозоната липсва.

И през април годишната инфлация в България не покрива критерия за Еврозоната

Близо сме, но дали това ще е достатъчно?

Въпреки това обаче 50% от участвалите в допитването фирми вече са започнали да се подготвят, като най-голям е делът на отдел ИТ (30.8%), логистика и продажби (30.8%), следвани от финанси и счетоводство (23.1%). Подготовката за еврозоната налага промени в минимум 5 отдела: ИТ (пренастройки на целия софтуер и всички системи), финанси и счетоводство (годишно отчитане, документиране, преизчисляване в евро), продажби (нови етикети, ценообразуване, фискални устройства), човешки ресурси (преизчисление на възнаграждения и обезщетения на служители), юридически отдел (договори с всички контрагенти и с персонала).

Запитани какво да направи държавата, за да помогне на българския бизнес да се подготви за еврозоната, 66.7% от фирмите отговарят: Да дава практическа информация, каквато в момента липсва, а 33.3% - да предостави експерти. Ако държавата не предостави полезна информация или експерти, 62.5% от фирмите ще потърсят бизнес или НПО професионалисти от България, които да ги обучат, 12.5% - експерт от държава в еврозоната, а 25% ще разчитат на собствени проучвания и обучения.

За половината от участвалите в проучването фирми най-голямото предизвикателство след приемането на България в еврозоната е двойното обозначение на цените в левове и евро. То започва месец след влизане в сила на решението за присъединяване на България към еврозоната и завършва след 12 месеца.

Търговците трябва предварително да бъдат снабдени с т.нар. стартови комплекти с евробанкноти и монети, за да връщат на клиентите ресто само в евро. Дали тези комплекти ще бъдат безплатни или ще се плащат, още не е ясно. По тази причина не са ясни и какви ще са допълнителните им разходи за инкасови услуги и свързаните с тях застраховаки и порцедури по сигурност на логистиката за това инкасо.

По предварителна оценка на въздействието на проектозакона за въвеждане на еврото в България разходите на българския бизнес за превалутиране от левове в евро и обратно възлизат на около 300 млн. лв. годишно. Според Траян Халаджов, член на Управителния съвет на АТНС и Изпълнителен директор на Доверие-Брико, разходите на фирма ще са около 450 хиляди евро - 300 000 евро за адаптация на всички информационни системи и 150 000 евро - за обозначения в EUR и BGN и обучения на персонала.

Аксиния Баева, член на УС на АТНС и Изпълнителен директор на Sport Depot пояснява, че до момента само новата версия на ERP системата им за еврозоната струва 170 000 евро, като проектът за нея е още 2 месеца и тази сума не е окончателна.

Основните притеснения на бизнеса са, че всичко ще бъде оставено за последния момент. Фирмите може да се наложи да пренастройват системи, които вече са внедрили, което са двойно повече разходи. "За да се подготви сериозно, бизнесът трябва да разполага с цялата нормативна база", коментира адв. Галин Попов, Изпълнителен директор на АТНС.

Засега обаче е приет само един закон - Законът за БНБ. Остава да бъдат приети още 2 важни наредби и 2 закона. Само Законът за въвеждане на еврото ще доведе до изменения в общо 52 закона. "Притеснително е, че това, което държавата остава да направи, не е публично достъпно дори като проект", пояснява той.

Големият проблем е че всички мероприятия, които фирмите следва да направят за безпроблемно въвеждане на еврото зависят от промени в нормативни (закони) и поднормативни (постановления и наредби) актове, чиито текстове дори не са започнали да се подготвят защото са в пряка корелация с въпросният проектозакон за приемане на еврото.

Той дори още не е одобрен от правителството, камо ли да е внесен в народното събрание. Но дори в предварителната фаза на подготовката му са се проявили ред недостатъци, които е ясно че трябва да бъдат коригирани. Най-сериозния проблем е че проектозакона е механичен сбор от европейски разпоредби и практики при въвеждането на еврото много от които са стари, а други не отговарят на ред специфики на българския пазар.

Неяснотата за това как ще изглеждат разпоредбите на въпросния закон в окончателен вариант силно затруднява и дори обезсмисля редица мерки, свързаните с тях инвестиции, които фирмите ако не направят няма да могат безпроблемно да преминат към евроразплащания, а това означава загуба на бизнес и на приходи, че дори и по-лоши последствия. Пак поради липсата на ясна нормативна база държавните институции не могат да окажат експертна помощ на фирмите, а ефективността на евентуална частна консултация по темата ще е доста спорна.

На този фон доста странно звучат бодряшките заявления от страна на различни висши държавни чиновници и политици, че в момента в който постигнем инфлационния критерий ще поискаме от ЕС Извънреден конвергентен доклад и влизаме в Еврозоната. Къде влизаме, като една сериозна част от бизнеса ти казва, че дори това да стане от средата на следващата година, готовността ще е почти нулева. А това означава, че дори подобна възможност да се отвори, а това е малко вероятно, влизането ще е свързано със страшно много неуредици и проблеми, които ще предизвикат сериозно недоволство както сред фирмите, така и сред техните клиенти.

И за всичко това ще са виновни безотговорните ни държавници. Защото както казва един от героите на филма "Мъжки времена": Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. По искането за влизане в Еврозоната българската политическа класа и държавната администрация са стигнали само до нивото на искането. С моженето и още по малко с правенето, за момента нещо въобще не им се получава.

А ако се върнем на проучването на АТНС то показва, че между 6 месеца и 1 година са необходими на българските компании, за да се подготвят за еврозоната. От асоциацията апелират държавата да приеме възможно най-скоро цялата нормативна база, благодарение на която бизнесът ще знае какво точно и как да промени.

За половината от участвалите в проучването компании България ще бъде приета в еврозоната чак през 2026 г. За всяка четвърта фирма реалистичната дата е 1 юли 2025 г. Едва 12.5% смятат, че това има шанс да се случи на 1 януари 2025 г. За 62.5% приемането на България в еврозоната зависи най-вече от нивото на инфлация и политическата нестабилност в страната.

Присъединяването на страната ни към еврозоната – надежди и реалности

Мнението на видни банкери и финансисти по време на финансов форум