Присъединяването на страната ни към еврозоната – надежди и реалности

Поредният бляскав форум посветен на надеждите на България да влезе в Еврозоната се опита да отговори на въпроса кога може да стане това. Такова беше и заглавието му "България в Еврозоната: Кога?" Възможните отговори на този въпрос са много. От този, който даде на форума управителя на БНБ Димитър Радев - "Възможно най-скоро", през заявленията на различни еврокомисари - "Когато изпълните всички критерий", до крайно песимистичният - "Никога". Най-точният обаче е: "Когато това решат Еврогрупата и ЕЦБ". Защото именно това са институциите, които издават окончателната присъда по казуса заслужава ли една страна да влезе в Еврозоната или не. И по какъв курс на еврото спрямо националната валута на съответната държава ще стане това. А тази присъда за България ще бъде произнесена в редовния конвергентен доклад, който ще бъде публикуван в рамките на следващите 30 дни.

Подобни конференции, като поведената на 14 май в хотел "Балкан палас", явно имат за цел да демонстрират готовността на страната да посрещне предизвикателството "Еврозона". Поради тази своя цел събитието бе замислено като елитно - с присъствието на високоотговорни фактори като премиера Димитър Главчев, финансовият министър Людмила Петкова, управителят на БНБ Димитър Радев, министърът на икономиката и индустрията Петко Николов и представителите на всички водещи индустрии у нас, сред който особено важно бе присъствието на Асоциацията на банките в България и на нейният председател Петя Димитрова. Важно, защото именно през банките ще се осъществява целият процес при въвеждането на еврото, когато и да стане това.

"Като председател на УС на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка, аз съм напълно ангажирана с процеса на присъединяване на България към еврозоната. Мога уверено да заявя, че ние банките ще бъдем готови да приемем еврото на 1-ви януари 2025 г. Надявам се, че тази стратегическа цел ще бъде взета присърце и от следващото правителство, което ще имаме след изборите и ще бъде направено всичко възможно да се присъединим към единната европейска валута.

От своя страна АББ ще продължава да бъде активен участник в обществените процеси, който силно да подпомага икономиката на страната и отделя огромен финансов и нефинансов ресурс в ключови кампании като приемането на страната в еврозоната, проекти като финансовата грамотност на младите хора и много други", посочи Петя Димитрова.

Допълнителна тежест на конференцията придаваше и присъствието на бившите премиери Симеон Сакскобурготски, Сергей Станишев и Марин Райков и бившите финансови министри Муравей Радев , Милен Велчев и Владислав Горанов.

Елитноста на събитието се подчертаваше от чуждестранните гости участващи в него - бившият канцлер на Австрия Волфганг Шьосел, Джоузеф Мускат - бивш премиер на Малта, Адриан Настасе - бивш министър председател на Румъния, Михалис Сарис - бивш министър на финансите на Кипър и колегата му от Гърция Джордж Заняс. Все бивши ще кажете, но това са хора със сериозни контакти и влияние в политическия елит на своите държави и мнението им за България и готовността й да влезе в Еврозоната може да придаде тежест на тази кауза. Точно по тази причина доста неловко изглеждаше отсъствието на премиера Главчев и на финансовият министър Петкова. Независимо от уважителните причини тяхната липса остави усещането за не толкова силна ангажираност на политическия елит с каузата на приемането на еврото като българска национална валута.

Всичко останало в конференцията мина по ноти във вече добре познатият ни, от много други подобни събития, сценарий и в по-голямата си част на английски. Управителят на БНБ Димитър Радев за пореден път промотира влизането ни в Еврозоната като единственият разумен път, който страната трябва неотклонно да следва.

"Забавянето на нашата пълна интеграция в ядрото на ЕС, каквото е еврозоната, има своята цена и тя непрекъснато се увеличава.

В по-общ план тази цена се изразява в продължаваща маргинализация в политическата и икономическата периферия на Европа с присъщите за тази периферия теми като бедност, корупция и външни зависимости. Тези теми изместват истинския дневен ред на страната, който трябва да се фокусира върху нейното модернизиране, изпреварващ икономически растеж и благосъстояние на хората.

В по-конкретен план цената на забавянето се изразява в по-трудни условия за бизнес, търговия и инвестиции; по-неблагоприятни условия за финансиране; по-високи непродуктивни разходи за бизнеса и домакинствата.

Мащабът на загубите се измерва не в милиони, а в милиарди", коментира управителят на Централната банка. Няма да спорим по тези негови констатации за милиардите загуби и по-неблагоприятните условия за финансиране. По последният въпрос само с учудване гледаме лихвените равнища по жилищните кредити у нас и ги сравняваме с тези в много държави от Еврозоната, където те са по-високи от българските. Но кои сме ние, че да се съмняваме в заявленията на гуверньора.

Един от модераторът на конференцията Николай Василев подчерта, че тази тя се прави не защото сме много близо до Еврозоната, а защото бизнесът има сериозни опасения, че страната ни се отдалечава от нея. Според Василев българите в голямата си част не са срещу влизането в Еврозоната. Те просто били неинформирани за ползите от това влизане и тази конференция е част от кампанията за предоставяне на нужната информация. Тук ще предположим, че може би именно заради това по-голямата част от конференцията се водеше на английски, а не на български. Възниква усещането, че със смяната на валутата се готвим да сменим и официалния език в България.

Димитър Радев, управител на БНБ: България в еврозоната, но кога?

В институционален план Българската народна банка и банковият сектор у нас "са в определена степен вече част от еврозоната"

Николай Василев подчерта, че един от обезпокояващите моменти е продължаващото вече дълго време поддържане на високи бюджетни дефицити, което стимулира инфлацията и е едно от основните препятствия за влизане в Еврозоната.

"Аз не мога да разбера как в най-бедните години нямахме актуализации на бюджета, а сега през няколко месеца говорим за актуализация. Приходите ги няма, разходите хвърчат в небесата и всеки се стреми да вдигне някакви разходи", възмути се Василев. И заяви, че това показва липса на политическа воля за влизане в Еврозоната.

Управителят на БНБ Димитър Радев заяви пълната готовност на БНБ във всички аспекти за въвеждането на еврото в страната. Няма да се впускаме в конкретиката, която той оповести. Не се съмняваме и в коректността й. Ще посочим само любопитния момент за обема на паричната маса подлежаща на замяна.

"В процес на цялостно обновяване сме на нашия автопарк от бронирани и охранителни превозни средства, както и на одобряване на новите транспортни схеми и охранителни системи. За да ви дам най-обща идея за мащаба на операцията, ще посоча, че общото количество банкноти и монети само в процеса на обмяната възлиза на около 12 300 тона или от гледна точка на транспортирането - на капацитета на около 620 тира.", обясни Димитър Радев.

Тук ще добавим още един детайл, който още по пълно да илюстрира мащабите на операцията по въвеждане на еврото. В момента на българският пазар в обръщение са над 582 млн. броя банкноти и близо 3.25 млрд. броя монети. Замяната им с евро ще става постепенно, като през първата година от въвеждането на еврото нужните ни купюри ще ни бъдат дадени назаем от други централни банки на държавите в Еврозоната. В един момент обаче тези дадени назаем банкноти ще трябва да заменим със поръчани от нас купюри. Те колко ще струват на БНБ? Тази сметка също е част от цената за въвеждане на еврото и е любопитно да я знаем. При това говорим само за цената на производството на тези банкноти без да смятаме разходите по логистиката за тяхното разпространение. А цената за унищожаването на изтеглените от обръщение левове? Но да не изпадаме в дребнотемие. Важна е голямата цел, или както са казали римляните "Per aspera ad astra" (През препятствията към звездите).

Въпросът е че към тази теза не се придържат именно политиците, които заявяват за своя основна - стратегическа, цел влизането на страната ни Еврозоната.

"Преди всичко друго, ние се нуждаем от ясно установена, устойчива, проевропейска политическа конструкция. Това е нещо, което липсваше след присъединяването ни към Европейския валутен механизъм и Банковия съюз.

На по-ранния етап на политическата криза изпълнителната власт демонстрираше колеблива позиция по отношение на еврозоната. Например, отне близо една година на правителството да приеме плана, изготвен и одобрен от Координационния съвет за въвеждане на еврото, като шест министри гласуваха против, а един се въздържа, включително министри с ключово значение за процеса. За разлика от по-ранния период, последното правителство стъпи на ясно изразена проевропейска платформа, но както показа развитието на събитията, се оказа крайно неустойчиво. Оставям без коментар и факта, че след приемането ни в Банковия съюз и Валутния механизъм, ние сме имали петима различни министри на финансите", каза управителят на БНБ.

Освен това не е тайна, че от началото на политическата криза правителствата - най-вече двете редовни такива, водеха разюздана фискална политика, която стимулираше и продължава да стимулира инфлацията в страната. А както изтъкна Димитър Радев основният проблем на България по пътя към еврото е изпълнението на инфлационния критерий. Няма да е чудно ако след месец се окаже, че има и други неизпълнени критерий като размера на бюджетния дефицит спрямо БВП.

Министърът на икономиката Петко Николов подчерта, че за влизането на страната в Еврозоната е нужно поддържане на бюджетна дисциплина и намаляване на инфлацията до нива сравними с най-ниските в Еврозоната. "За намаляване на инфлацията са необходими усилия, за които е говорено многократно, което пък от друга страна е гаранция за успех в тази насока", каза министър Николов. Сигурно в това свое заявление той няма предвид последното решение за увеличаване на пенсиите с размер надхвърлящ лимита определен по швейцарското правило. Защото въпросното финансово действие не е антиинфлационно и въобще не ни доближава до декларираната от политиците стратегическа евро цел.

Министърът не пропусна да подчертае, че въвеждането на еврото ще повиши кредитният рейтинг на страната и ще й позволи да се финансира на по ниски цени на международните пазари. А също така ще даде възможност за увеличаване на чуждите инвестиции. И двете твърдения - за по-изгодното финансиране и за по-големите инвестиции са спорни, ако не смятаме участието на българските банки в тези процеси. При тях въвеждането на еврото наистина ще донесе ползи, защото ще освободи около 5 млрд. евро, които сега са блокирани като задължителни минимални резерви. Но спорно дали и колко от тези освободени милиарди българските банки ще инвестират в национален дълг, независимо , че регулаторният риск по него ще е нулев. Въпросът е че тези средства много по-изгодно, сигурно и ликвидно банките ни ще могат да инвестират в ЕЦБ.

Що се отнася до ръста на чуждите инвестиции у нас и със и без приемане на еврото те ще се увеличават предимно за сметка на инвестираната печална - с други думи за сметка на пари спечелени в България, а не за сметка на капитали натрупани и дошли от чужбина.

Икономическият министър увери, че администрацията е напълно готова при въвеждане на еврото да следи за стриктното съблюдаване на интересите на потребителите по отношение на цените на продуктите и услугите. И основната задача за това се възлага на Комисията за защита на потребителите. Това обаче е доста смело заявление като знаем какъв е административния капацитет и ефективност на въпросната комисия.