Недостигът на кадри и високата цена на труда карат румънския HoReCa сектор да разчита все повече на работници от чужбина. Работодателите обаче настояват държавата да направи наемането на местни кадри по-изгодно.
Работниците от държави като Непал са търсени от румънските работодатели не само заради недостига на кадри, но и заради по-ниската цена на труда. Това заяви изпълнителният президент на Федерацията на работодателите в индустрията на гостоприемството (FPIOR) Калин Козма.
"Имаме нужда от работна ръка от чужбина, защото нямаме достатъчно работна ръка в Румъния, тъй като хората заминават за други страни. В същото време се търси работна ръка и от чужбина, защото тя е по-евтина. Трябва да бъдем много честни, когато казваме, че един служител, който идва от Непал, печели по-малко и има по-ниски изисквания от един служител от Румъния", каза Козма на конференция, цитиран от StartupCafe.
По думите му обаче много работодатели в сектора биха предпочели да наемат местни квалифицирани кадри, ако разходите за труд бъдат поносими.
"Аз лично и много колеги в индустрията бихме искали да имаме квалифицирани румънски служители, на които да плащаме добре", посочи той.
Затова от FPIOR предлагат държавата да намали данъчната тежест върху ниските заплати или да поеме част от разходите за тях. Според Козма това би позволило на компаниите да задържат повече румънски работници и да намалят зависимостта си от чуждестранна работна сила.
HoReCa секторът е загубил 25 000 служители
Недостигът на кадри е сериозен проблем за румънската HoReCa индустрия. Според проучване, цитирано от Козма, секторът е загубил около 25 000 служители през 2025-а спрямо 2024 година. В същото време работодателите виждат потенциал сред младите хора, но посочват, че често трябва сами да инвестират в тяхното обучение.
"На национално ниво най-високата безработица е сред младите хора между 18 и 24 години - приблизително 30%", заяви Козма. Той свързва проблема и с недостатъчната практическа подготовка на младите хора. Според него част от завършващите училище нямат необходимите умения, за да започнат директно работа в сектора.
"За да вземеш тези деца или хора и да ги квалифицираш, за мен това са разходи", каза той, като призова държавата да сподели част от разходите за професионалното им обучение.
Според работодателите подобна мярка би могла едновременно да намали младежката безработица и да увеличи броя на румънците, които остават на местния пазар на труда.
Бизнесът недоволен и от дуалното обучение
От FPIOR критикуват и организацията на дуалното обучение. Вицепрезидентът на федерацията Корина Макри заяви, че компаниите инвестират години в практическото обучение на ученици, но след промени в регулациите част от тях трябва да се върнат в училище за още една година.
По думите й това прекъсва връзката между бизнеса и младите хора, които вече са получили практическа подготовка в компаниите.
"3 години инвестирахме в тези деца, искахме да ги подготвим за нас и да продължим обучението им, но вече не можем да работим с тях", заяви Макри.
По-ниската данъчна тежест върху нископлатения труд, по-доброто професионално обучение и по-тясната връзка между бизнеса и образователната система са сред мерките, които могат да помогнат на Румъния да използва по-пълноценно местната работна сила, уверени са представители на бизнеса.
USD
CHF
GBP