Липсата на адекватна регулаторна рамка създава ситуация, в която в България дълговете на некоректните платци се плащат от коректните потребители, казва Лилия Димитрова, изпълнителен директор на Frontex International.

Проблемът идва от липсата на информация за некоректните платци. В повечето страни на Стария континент се изготвят изчерпателни регистри с данни на клиентите още на етап изтегляне на кредит, за да е възможно събирането впоследствие.

"Информацията, с която разполагаме ние, е толкова оскъдна, че задачата да търсим дължимото от кредитополучателите, става изключително трудна. По този начин кредиторите губят пари, които впоследствие калкулират в лихвите по кредитите. А тези лихви се плащат от коректните потребители", казва тя.

И допълва: "За съжаление, у нас преобладава нагласата, че некоректните платци са задължително хора, които са изпаднали в крайна невъзможност да покрият дълговете си. А това много рядко е така. В повечето случаи един и същи потребител има по няколко необслужени кредита, като регулярно тегли и трупа нови"

По думите ѝ, в много страни съществува ефективна практика, а институциите подпомагат събираемостта, за да осигурят финансова стабилност на населението.

"България има нужда от национална платформа за преструктуриране на дълговете, каквато съществува в много държави", казва Димитрова.

Добрата новина е, че българските банки са сред стабилните в Европа, така че не са необходими изрични мерки за заздравяването им, както това се случва в Гърция, например.

"Южната ни съседка се възстановява от кризата - гръцките банки в рамките на една година трябва да продадат нови 30 млрд. евро дълг, като държавата ще дотира тази сделка посредством емитиране на ДЦК. Сделката вече е одобрена от ЕС и стартира работа по описание на детайлите и изпълнението и. Целта е да се заздравят търговските банки и секторът като цяло. В България подобни стъпки няма да се наложат, а и у нас няма такива обеми на лоши кредити. Може да се каже, че страната ни е сред финансово стабилните", казва Лилия Димитрова.

Практиката с продажбата на дълг бързо започна да се налага у нас и дори започва да измества възлагането. "Компаниите трябва да помислят добре за цялостна политика за управление на вземанията си, независимо дали са кредитиращи институции или имат задължения от други браншове. Аутсорсингът на събиране на задължения също е добра практика и носи добра възвращаемост и не трябва да се изключва от стратегиите за събиране, нещо което наблюдаваме в последните 1-2 години на българския пазар", допълва Димитрова.