"България можеше да се развива много по-успешно, ако 10% до 20% от благосъстоянието на страната не влизаха в джобовете на малцина избрани. Прекалено много пари изтичат по неясни канали, а истинско наказателно преследване няма, за присъди по обвинение в корупция изобщо да не говорим", казва Мартин Котее, регионален директор за Югоизточна Европа на германската фондация "Фридрих Науман".

Всяка година той публикува своята "Черна книга" с най-фрапантните случаи на данъчни разхищения в България - твърде парлива материя и от политическа гледна точка. "Защото парите на тукашните данъкоплатци прекалено често се прахосват съвсем съзнателно", добавя Котее.

Недоволни от размерите на корупцията и от начина, по който се борят срещу нея в България, са и много германски фирми. Актуално проучване на Германско-българската индустриално-търговска камара показва, че 47% от германските компании са много недоволни от борбата срещу корупцията в България. Други 34% са по-скоро недоволни и само 2% от анкетираните заявяват, че са по-скоро доволни. Много доволни са нула процента. На пръв поглед това е една унищожителна оценка.

Оценките на германския бизнес

Като цяло обаче германският бизнес е много доволен от дейността си в България: цели 97% от германските компании, развиващи дейност в страната, биха инвестирали повторно, а 50 на сто от тях дават на България най-висока или втора по степен оценка като място за правене на бизнес. "На пръв поглед тук се крие някакво противоречие:

от една страна има недоволство от корупцията и правовата държава, а от друга - много високо одобрение на бизнес-дестинацията", казва за ДВ ръководителят на Германско-българската индустриално-търговска камара в София Митко Василев.

"Но корупцията е все пак само един от множество различни фактори. Нашият опит показва, че германските фирми остават почти незасегнати от проблема с корупцията. С други думи - оценките от анкетата отразяват по-скоро общото недоволство в страната", посочва Василев.

Данните за търговията са ключ към обяснението на това противоречие: Германия е търговски партньор номер 1 за България, а през първата половина на 2021 година стокооборотът между Германия и България е нараснал с близо 650 милиона евро спрямо същия период на 2019 година - т.е. спрямо периода отпреди пандемията. Подобно развитие не се забелязва в редица други страни. Освен това германските фирми изтъкват като предимство на България традиционната дружелюбност към Германия, високо мотивираната работна ръка, ниските разходи за труд и ниските данъци. С други думи - процъфтяващият бизнес и ниските разходи изглежда са по-важни за германските компании в България от корупцията и върховенството на закона.

"Румъния и България да не се слагат в един кюп"

По-различна е ситуацията в съседна Румъния. "Не бива Румъния и България да се слагат в един кюп", казва ръководителят на Германско-румънската индустриално-търговска камара Себастиан Метц. "Общото за двете страни е типичната посткомунистическа корупция, съвместното им приемане в ЕС през 2007 година и механизмът за наблюдение от страна на ЕС. Но благодарение на предприетите в Румъния антикорупционни мерки положението там значително се подобри и аз не познавам нито една германска компания, която да е пряко засегната от проблема с корупцията", посочва Метц.

Същата оценка дава и Сорин Йонита, експерт по въпросите на корупцията от румънския мозъчен тръст "Експертен форум". Според Йонита, разликата е в 15-годишните усилия за борба срещу корупцията, насърчавани от ЕС, и в създадената в Румъния Национална агенция "Антикорупция". "Забелязва се възпиращ ефект от нейната работа - особено в местната администрация и в работата ѝ с големи компании или с чужденци", добавя Йонита.

Този оптимизъм си личи и от допитване до германските фирми в Румъния: 25% от тях са много недоволни, 35 на сто - предимно недоволни, 29% - предимно доволни, а 12 на сто са много доволни от борбата срещу корупцията и престъпността в Румъния.

"Германската икономика не е в състояние да превъзпитава"

През следващите години предстои ЕС да отпусне огромни суми за преодоляване на икономическите последици от пандемията. От Възстановителния фонд България очаква да получи близо 12 милиарда евро. Полза от тях се надяват да извлекат и германските компании в страната. Но страхът, че милиардите от ЕС могат да потънат по неясни канали, е много силен.

По повод на очакваните средства от Възстановителния фонд Източната комисия на германската икономика излезе през септември със своя позиция за Югоизточна Европа. В нея като "важни фактори за устойчивия икономически успех и готовността на германските фирми да инвестират" са посочени спазването на правилата, прозрачните решения, върховенството на закона и превенцията на корупцията.

Но как да стане по-ефективна борбата срещу корупцията в Югоизточна Европа? Представителите на германската икономика предпочитат да не дават рецепти. В документа на Източната комисия се казва само, че германските компании трябва да бъдат за пример със своята политика на нулева толерантност спрямо корупцията. А експертката за Югоизточна Европа Аня Квиринг посочва, че все пак "не бива да се очаква от германските фирми да превъзпитават".

От друга страна в Източната комисия на германската икономика смятат, че е грижа основно на ЕС чрез механизми за мониторинг да оказва натиск над правителствата в региона. А както показват различните резултати през последните години в България и Румъния, въпросните механизми за мониторинг не са гаранция за ефективна превенция на корупцията. Или, както обобщава Мартин Котее: "Ще изминат още редица години, докато блатото на корупцията започне бавно да пресъхва".