От земеделието и храните до имотите, енергетиката и транспорта - климатичният риск все по-сериозно оказва влияние върху сметките на бизнеса и инвеститорите.
Парижкото споразумение за климата от 2015 г. поставя за цел ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C. Нов доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) обаче предупреждава, че светът вероятно ще премине прага през следващите години.
При най-оптимистичния разглеждан сценарий глобалното затопляне би достигнало връх от около 1,8°C над прединдустриалните нива. При по-неблагоприятните сценарии обаче затоплянето може да достигне над 2°C. Тъй като превишаването на прага е практически гарантирано докладът разглежда концепцията "превишаване, пик и спад" - период, в който температурите да преминат над 1,5°C, след което да достигнат максимално ниво, а при достатъчно бързо намаляване на емисиите и извличане на въглероден диоксид от атмосферата впоследствие постепенно да се понижат.
В момента дългосрочното затопляне е 1,4°C с периодични краткосрочни скокове над това равнище.
Авторите на доклада на UNEP отчитат, че светът все пак е постигнал известен напредък в ограничаването на изменението на климата. Ръстът на глобалните емисии на парникови газове се забавя, а в някои сектори и държави вече се наблюдава стабилизиране или спад.
Според UNEP следващите няколко години са решаващи. За да бъде ограничено надхвърлянето на 1,5°C, глобалните емисии трябва да започнат да намаляват значително по-бързо, като станат почти наполовина до 2030 г. спрямо сегашните нива, а към средата на века световната икономика трябва да достигне нетни нулеви емисии.
Това означава не просто по-бавен ръст на емисиите, а реален и продължителен спад. Необходима е трансформация в енергетиката, транспорта, промишлеността и земеделието, както и по-бързо заместване на изкопаемите горива с нискоемисионни източници.
Докладът очертава широк спектър от последствия при превишаването на прага на глобалното затопляне - от по-чести и тежки екстремни метеорологични явления и загуба на екосистеми до рискове за човешкото здраве, инфраструктурата, икономиката, водоснабдяването и много други.
Тези рискове вече имат измерение в отделните сектори. Земеделието е сред най-силно зависимите сектори от климатичните условия. Продължителните суши, високите температури и промените във валежите могат да се отразят върху добивите и да повишат разходите за производство.
При енергетиката климатичните промени могат да създадат допълнителни предизвикателства пред производството и електроенергийната инфраструктура.
Инфраструктурата също е уязвима към въздействието на наводнения, високи температури и други екстремни природни явления.
Авторите на доклада посочват, че всяка година, прекарана над прага от 1,5°C, увеличава климатичните рискове и потенциала за необратими загуби: "Тези въздействия ще се влошават, причинявайки вреди на повече хора и значителни икономически щети", заявява Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP.
Селското стопанство, енергетиката и транспортът са сред секторите в Европа, които са най-уязвими към климатичните промени, според анализ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). За повишаването на тяхната устойчивост ще са необходими между 53 и 137 млрд. евро годишно до 2050 г., в зависимост от сценария за бъдещите емисии. При по-високо затопляне необходимите инвестиции ще нараснат значително - при по-високи емисии сумата може да достигне до 137 млрд. евро годишно.
Икономическите последици от климатичните явления вече са значителни. По данни на ЕАОС екстремните метеорологични и климатични условия са причинили икономически загуби на стойност около 822 млрд. евро в ЕС за периода 1980-2024 г. Само за четирите години от 2021 до 2024 г. загубите надхвърлят 208 млрд. евро, или около една четвърт от общата сума за целия период.
Недвижимите имоти са друг сектор, за който климатичният риск все по-пряко се превръща в икономически фактор. Рискът от наводнения или други екстремни явления може да налага допълнителни инвестиции в устойчивост, а това означава по-високи разходи за изграждане и поддръжка на активите.
Така адаптацията постепенно се превръща в отделен инвестиционен разход за бизнеса - от устойчиво строителство и дренажни системи до защита на енергийната и транспортната инфраструктура. Колкото по-висок е температурният пик и колкото по-дълго продължава периодът над 1,5°C, толкова по-големи стават рисковете и необходимостта от подобни инвестиции, което е и един от ключовите изводи в доклада на UNEP.
Bloomberg посочва, че в Индия климатичният риск вече се превръща в един от факторите, които инвеститорите вземат предвид при избора на имоти и локации за нови проекти. Оценката на риска от наводнения може да повлияе дори върху избора на място за изграждане на центрове за данни например. По-уязвимите локации могат да изискват по-високи първоначални инвестиции и по-големи разходи за поддръжка, докато вложенията в устойчивост могат да помогнат на собствениците да запазят стойността и привлекателността на активите си.
Намаляването на емисиите и адаптацията към вече настъпващите климатични промени трябва да вървят паралелно, подчертават авторите на доклада. Според тях успешното ограничаване на емисиите би улеснило адаптацията, тъй като ще намали натиска върху общностите и икономиките и ще ограничи необходимостта от справяне с все по-чести и тежки климатични бедствия.
Авторите на доклада на UNEP поставят отговорността и върху държавите, които исторически са допринесли най-много за натрупването на парникови газове в атмосферата: "Държавите с по-голяма историческа отговорност за изменението на климата трябва да свършат най-много работа", категоричен е изпълнителният директор на UNEP. Според данните, цитирани в доклада, САЩ са най-големият кумулативен емитент.
USD
CHF
GBP
