Дълго време инфлацията изобщо не беше тема, предизвикваща безпокойство. В продължение на години в Германия тя беше под 1 процент, което докарваше Европейската централна банка (ЕЦБ) почти до отчаяние. Защото пазителите на общата европейска валута смятат, че инфлацията трябва да е около 2%, за да има стабилност на цените.

Пандемията от коронавирус обаче обърна ситуацията с главата надолу. Инфлацията, която доскоро обявяваха едва ли не за мъртва, през тази година внезапно се пробуди отново, а през ноември дори надмина 5% - за първи път от 29 години насам.

ЕЦБ омаловажава инфлацията?

Някои икономисти твърдят, че са предвидили това развитие отдавна и сравняват инфлацията с отварянето на бутилка кетчуп: дълго време я разклащаш и удряш по дъното, докато започне да излиза нещо от нея, а накрая се изсипва почти всичко наведнъж. От ЕЦБ смятат, че през ноември инфлацията е достигнала връхната си точка. От 2022 поскъпването щяло постепенно да спадне до към желаните 2%, енергийните цени също нямало вече да растат така стремително, както през 2021 година.

Президентката на ЕЦБ Кристин Лагард смята голямото поскъпване в еврозоната за временен и предимно германски феномен. Водещи банкери и икономисти обаче не са съгласни с Лагард. "Инфлацията ще е висока още дълго време. И то по-висока, отколкото смятат мнозина", казва шефът на Дойче Банк Кристиан Севинг. Подобно е мнението и на директора на Комерцбанк Манфред Кноф. Още по-конкретно е становището на Гуртруд Трауд - главна икономистка на Ландесбанк Хесен-Тюрингия: "ЕЦБ омаловажава инфлационния риск", твърди тя. Грешно е да се смята, че сегашната висока инфлация се дължи само на Германия, казва тя. Като аргумент Трауд посочва високите нива на поскъпването и в други държави - например в балтийските републики. Тя прогнозира, че и през 2022 цените на дребно ще поскъпнат почти толкова, колкото и през настоящата година - с около 2,4% в еврозоната и с 2,7% в Германия.

Главният икономист на Комерцбанк Йорг Кремер дори смята, че ЕЦБ е основният мотор на инфлацията, защото изкупувайки държавни облигации, тя вкарва твърде много пари в обращение. Директорът на Института за икономически изследвания (ifo) Ханс-Вернер Зин смята, че в средата на 2022 година ще се появят и нови ефекти, които да подсилят увеличаването на цените: "Хората се страхуват, че всичко ще поскъпва още повече и в очакване на този ефект купуват предварително различни стоки. Повишеното търсене пък допълнително вдига цените и се появява опасност от влизане в спирала от растящи цени и искания за повишаване на заплатите", казва икономистът в интервю за "Ди Велт".

А заплатите?

Някои икономисти дори се опасяват от развития, сходни с тези през 1970-те години, когато синдикатите използваха инфлацията като аргумент, за да искат повишения на заплатите с до 14%. Нещо подобно се случи и през 1990-те. Ето, че и сега вече се очертават първи увеличения на заплатите: синдикатите успяха да договорят вдигане на заплатите в публичния сектор с 2,8% и еднократно плащане от 1300 евро в началото на 2022 година.

Колко бързо може да се влезе във възходящата спирала на цени и заплати - това вече се вижда в САЩ. Там трудовите разходи се увеличават все по-бързо. "Очертава се и сериозна тенденция за повишаване на цените", казва главният икономист на Комерцбанк Кремер.

В Германия също има белези за подобно развитие. В тази връзка: нека си припомним какъв беше т.нар. ефект на бутилката с кетчуп.