Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв. Това сочат данни за третото тримесечие на годината - от юли до края на септември, когато заплатата за издръжка задържа темпа на нарастване, но остава на високи нива.
На годишна база се отчита слаб ръст, но вече при достигната по-висока база, натрупана през предходните две години. Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представяне на изследването на ИССИО за потребителските цени и заплатата за издръжка към края на септември тази година.
Повече от половината от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (62%), но като цяло лицата намаляват в резултат на повишението на доходите.
По лошото е, че около 32% или 844 000 от работещите българи са "работещи бедни". Това означава, че те получават до 1000 лв. доход на месец.
По думите му на тримесечна база се отчита слаб ръст от 0,1% на необходимия месечен доход за издръжка, а на годишна - с 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ - 27 лв. повече. За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ.
България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Поради това не можем да искаме друго, освен мерки, които да приближават МРЗ към заплатата за издръжка.Димотров даде пример със Словения, където е тристранно договорено минималната заплата да е в диапазона 120-140% от заплатата за издръжка, която се измерва от техния статистически институт. Този диапазон се договаря от работодателите и синдикатите.
Инфлацията се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат, каза още Димитров. Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице. Нарастването е с 1,1% спрямо предходното тримесечие и с 2,8% на годишната база.
Стойността на т.нар. малка потребителска кошница от 20 жизненоважни стоки поскъпва с 2,2%, обяви директорът на ИССИО и главен икономист на КНСБ Любослав Костов. Предното тримесечие беше около 4%, уточни той. Темпът на поскъпване продължава, но с по-малка динамика, добави той.
Сравнение на цените у нас и в други шест европейски държави - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, показва, че някои хранителни стоки в България са по-скъпи в сравнение с тези страни.Така наприме прясното мляко, което у нас е 1,75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно тип 500 у нас е 0,92 евро, а в Испания - 0,71 евро и 0,78 евро в Румъния.
Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57,32 евро, а в Румъния - 41,54 евро, сочат още данните. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец - 8,3 пъти. В Румъния след второто увеличаване на МРЗ в средата на годината, кошницата с основните продукти може да се закупи 17,9 пъти, след като същия период на м.г. е от 13 пъти. В Хърватия, която последна се присъедини към еврозоната, тази кошница може да се закупи 14,1 пъти.
USD
CHF
EUR
GBP
