Според подуправителя на БНБ Нина Стоянова банките в България са успели бързо да се адаптират към новите пазарни реалности, доминирани от пандемията COVID-19, като са осигурили непрекъсваемост при предоставянето на финансови услуги за бизнеса и гражданите. "Това стана възможно, благодарение на високата степен на електронизация и дигитализация на банковия сектор в страната. Фокусът на дейността, както на БНБ като регулатор, така и на доставчиците на платежни услуги през 2020 г., беше насочен към повишаване сигурността на електронните плащания с акцент върху платежните операции с карти в интернет и отварянето на достъпа до платежните сметки (т. нар. "open banking"). И двата процеса се очаква да завършат до края на 2020 г. в рамките на сроковете за Европейския съюз", заяви Стоянова по време на форума "Банките и бизнеса", организиран от "Капитал".

Подуправителят на БНБ очерта основните приоритети в развитието на платежните услуги в средносрочен план. Те са посочени в публикувания през септември 2020 г. от Европейската комисия пакет от документи за цифрови финанси. Един от важните аспекти е предстоящият през 2021 г. преглед на Директивата за платежните услуги (PSD2). "Предстои да бъде направена цялостна оценка на въздействието на задълбоченото установяване на идентичността на клиента върху нивото на платежни измами. За намаляването на измамите от типа "социално инженерство" или "фишинг" ще се обмислят нови изисквания, включително изискване за съвпадение между името на получателя, посочено в платежното нареждане, и това на титуляра на сметката. Специален акцент ще бъде поставен върху превенцията на измамите при незабавните плащания", обясни Нина Стоянова.

На следващо място ще бъдат проучени възможностите за използване на електронната идентификация и решенията, основани на удостоверителните услуги, за изпълнение на изискванията за задълбочено установяване идентичността на клиента при влизане в профила и иницииране на платежни операции. Нина Стоянова поясни, че наблюдаваното силно сближаване в дейността на платежни институции и дружества за електронни пари обосновава включването им в единна правна рамка и отпадане на Директивата за електронните пари. Според подуправителя на БНБ в обхвата на директивата е възможно да бъдат включени и нерегулираните до този момент доставчици на технически услуги, подпомагащи извършването на платежни услуги.

"Бъдещата архитектура на платежните услуги в Европейския съюз ще се гради върху незабавните плащания. В тази връзка Комисията планира да оцени необходимостта от нормативно регламентирано задължение за участие в SEPA схемата на Европейския платежен съвет за незабавен кредитен превод в евро (SCT Inst.). За насърчаването на използването на незабавните плащания се обмисля въвеждане на изискване таксите за незабавни плащания да са не по-високи от таксите за обикновен кредитен превод.

У нас "Борика" АД, в тясно сътрудничество с БНБ като оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS), е в напреднал етап на развитие на проект за незабавни плащания в левове, базирани на изискванията на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи (SCT Inst.). Амбицията на дружеството е през 2021 г. доставчиците на платежни услуги в страната да могат да предоставят на своите клиенти незабавни кредитни преводи в левове", каза Нина Стоянова.

Подуправителят на БНБ поясни, че за осигуряване на презгранична достижимост при изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро е необходима взаимосвързаност и оперативна съвместимост между различните платежни системи, осигуряващи клиринг и сетълмент. Стоянова уточни, че през месец юли 2020 г. ЕЦБ обяви решението си да въведе мерки, осигуряващи трансевропейски обхват на незабавните плащания в евро до края на 2021 г. "В резултат на това ще се изисква всички доставчици на платежни услуги, които са се присъединили към схемата SCT Inst. и които са достъпни в системата TARGET 2, да станат достъпни или като участник, или като достижима страна (т.е. чрез друг доставчик на платежни услуги, който е участник) и в услугата за незабавни плащания (TIPS) в TARGET 2. Услугата предоставя възможност за сетълмент в други валути и се очаква през 2022 г в TIPS да се извършват незабавни плащания в шведски крони", заяви Стоянова.

Публикуваните от ЕЦБ данни за 2019 г. за поредна година отчитат съществен ръст на платежните услуги в България. Нараства броя на електронно инициираните кредитни преводи със 17%, повишава се броя на извършените картови плащания с 25% и др. Както броят, така и стойността на картовите плащания, инициирани през интернет, са се увеличили през 2019 г. спрямо 2018 г. със 17%. Значително увеличение се наблюдава при плащанията с електронни пари, чиито брой през 2019 г. е нараснал с 41% на годишна база, а тяхната стойност с 37%.

Подуправителят на БНБ уточни, че свиването на икономическата дейност вследствие пандемичната криза очаквано се отрази и на трафика през системите RINGS и TARGET2-BNB. Те са отчели спад в общия брой на обработените плащания за второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г., съответно с 17% за RINGS и 28% за TARGET2-BNB. Въпреки първоначалния негативен ефект от пандемията през третото тримесечие на 2020 г. се отчита възстановяване и увеличение на броя на извършените плащания. Нарастването на плащанията през третото спрямо второто тримесечие на 2020 г. е съответно с 14% при броя и 20% при стойността за RINGS и с 23% при броя и 31% при стойността за TARGET2-BNB. Ръст бележат както клиентските, така и междубанковите плащания.