До 2030 г. Европейският съюз може да стане толкова зависим от Китай по отношение на литиево-йонните батерии и горивни клетки, колкото беше зависим от Русия по отношение на енергията, преди войната в Украйна. Това може да се избегне само ако Европа предприеме спешни и конкретни мерки, се казва в доклад, адресиран до лидерите на ЕС и цитиран от Reuters.
Въпросното писмо ще бъде в основата на дискусиите за икономическата сигурност на Европа по време на срещата на лидерите на ЕС в Гранада, Испания на 5 октомври.
Притеснени от нарастващата глобална самоувереност и икономическа тежест на Китай, европейските лидери ще обсъдят предложенията на Европейската комисия за намаляване на риска Европа да бъде твърде зависима от Китай и необходимостта от диверсификация към Африка и Латинска Америка.
Поради непостоянния характер на възобновяеми енергийни източници като слънчева или вятърна енергия, Европа ще има нужда от начини за съхраняване на енергия, за да постигне целта си за нулеви нетни емисии на въглероден диоксид до 2050 г.
"Това ще повиши търсенето ни на литиево-йонни батерии, горивни клетки и електролизатори, което се очаква да се умножи между 10 и 30 пъти през следващите години", се казва в доклада, който е изготвен от страна на испанското председателство на ЕС.
Докато ЕС има силна позиция в междинните и монтажните фази на производството на електролизери, с повече от 50% глобален пазарен дял, общността разчита в голяма степен на Китай за горивни клетки и литиево-йонни батерии, които са от решаващо значение за електрическите автомобили.
"Без прилагане на силни мерки, европейската енергийна екосистема може да има зависимост от Китай до 2030 г. от различно естество, но с подобна тежест, от тази, която имаше от Русия преди нахлуването в Украйна".
Според Европейската комисия през 2021 г. - годината преди руската инвазия в Украйна, ЕС е поел повече от 40% от общото си потребление на газ, 27% от вноса на петрол и 46% от вноса на въглища от Русия.
Прекратяването на повечето покупки на енергия от Русия предизвика шок в цените на енергията в ЕС и скок на потребителската инфлация, принуждавайки Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши рязко лихвените проценти в ход, който ограничи икономическия растеж.
Литиево-йонните батерии и горивните клетки обаче не са единствените области на уязвимост на ЕС, се казва още в документа.
"Подобен сценарий може да се развие в пространството на цифровите технологии. Прогнозите показват, че търсенето на цифрови устройства като сензори, дронове, сървъри за данни, оборудване за съхранение и мрежи за предаване на данни ще нарасне рязко през това десетилетие."
ЕС има относително силна позиция в последната, но показва значителни слабости в другите области.
До 2030 г. тази чуждестранна зависимост може сериозно да попречи на повишаването на производителността, от което европейската индустрия и секторът на услугите се нуждаят спешно. Освен това може да попречи на модернизацията на селскостопанските системи, които са от съществено значение за справяне с изменението на климата.
100 гигавата - това са 100 ядрени реактора като тези в Козлодуй. Подобна мощност ще стои на сянка в складовете из Европа към края на 2023-а година
Стария континент изкупува огромно количество китайски соларни панели, след като през последните две години видя от първо лице как геополитическите процеси могат да ударят по енергийната сигурност, написа това лято Quartz. След като Русия спря газовите доставки миналата година, Европа започна да изкупува втечнен газ от САЩ, както и термопомпи и соларни панели от Китай.
На практика, през 2022 г. континентът удвои соларния си капацитет. За това спомогнаха и относително ниските цени. За Пекин европейският пазар е важен, защото САЩ спряха вноса на стоки, произведени в регионите, където КНР репресира мюсюлманското малцинство.
Така от Китай дойдоха над 90% от новите соларни панели - при едва 37% през 2018 г. Изводите са ясни.
USD
CHF
EUR
GBP
