Единствената африканска държава, която никога не е била европейска колония

Етиопия е бедна, слабо развита аграрна държава в източна Африка, но е втората по население на континента с над 110 млн. души. Подобно на много други жители на Черния континент, в продължение на много векове етиопците са живели в трудни, пълни с противоречия социални и политически условия. Изненадващо, за стотици години на съществуване Етиопия никога не е била ничия колония, за разлика от другите африкански територии.

Как етиопците успяха да защитят своята независимост по време на колониалните завоевания?

Етиопия с гръм и трясък, но все пак успешно отблъсква две колониални нашествия - на Великобритания и Италия. Освен това етиопците са официално признати за единствения африкански народ, който не само можа да спечели войната, но и да получи обезщетение от Италия, пише zen.yandex.

Първи опит за завладяване на Абисиния: Войната срещу Великобритания (1867 - 1868)

Първи опит за завладяване на Абисиния е предприет от Обединеното кралство. Причината за нападението се оказва тривиална: британците изпращат дипломатическа мисия при император Теодорос II, за да наложат очевидно неравностойни политически и търговски отношения. В същото време дипломатите се държали обидно предизвикателно, което провокира недалновидният африкански монарх да ги арестува.

През същия месец на територията на Етиопия дебаркират 13 000 войници от англо-индийските войски под командването на генерал Робърт Напиер, които си поставили формалната цел да освободят британските затворници.

При абсолютно неравностойни условия, отстъпващи на англичаните по подготовка и въоръжение, етиопците губят редица ключови битки и губят столицата си Мекдала. Крал Теодорос, не искайки да се предаде жив на врага, се самоубива.

Британците обаче не успяват да удържат успеха. В многомилионната страна избухва националноосвободителна война, финансовите загуби на Великобритания достигат 8,5 милиона лири стерлинги. Задържането на региона стана твърде скъпо и британците напуснали Етиопия. Бесен от открадната победа, генера Напиер изравнява Мекдала със земята.

Войната срещу Италия (1894 - 1896)

В края на 19-ти век Италия, закъсняла за колониалното разделение на света, се опитва да навакса загубеното време с една слабо развита, но гъсто населена страна като Етиопия.

Този път обаче Абисиния била подкрепена от Русия и Франция. Французите предоставили на етиопците оръжие на кредит, руснаците изпратили военни специалисти, модерна артилерия и оръдия на етиопците безплатно. Африканците се почувствали уверени и първи атакуват италианската колония в Еритрея.

Етиопската армия отстъпвала на италианските агресори по професионализъм, но ги превъзхождали по численост и организация на доставките. Последният фактор изиграва решаваща роля в конфликта. Освен това италианците не били готови да водят опустошителна война в името на далечни колонии.

С дипломатическата подкрепа на Русия в Адис Абеба е подписан мирен договор. Италия се отказа от колониални претенции и даже заплаща компенсация.

Източник: Wikipedia

Формално Етиопия е окупирана от италианските войски през 1936 г.

Формално Етиопия все пак е окупирана от италианските войски през 1936 година. Абисиния, Еритрея и Италианска Сомалия бяха обединени в една колония - Италианска Източна Африка.

Но всъщност Рим не успява да вземе страната под контрол. До освобождението си от британците през 1941 г. партизанската война не стихва в Етиопия, много територии не се подчиняват на новото правителство. Размирният регион се оказва неизгоден за режима на Бенито Мусолини.

Какво позволи на етиопците да запазят своята независимост?

В исторически план етиопската култура е много различна от другите африкански цивилизации. Тук, започвайки от 4 век, доминира християнството - неговият източен клон, смесица от монофизитство с православие. Заедно с религията, сложна система на държавна администрация, централизирано духовенство, основите на съдебната система и други нововъведения от Средновековието са дошили от Европа в региона.

Освен това етиопците не са били в покрайнините на света. Те търгуват с византийците, а след това с османците и португалците. В страната, макар и изостанала, се появяват обсадни оръжия, огнестрелни оръжия и други военни новости. Страната се оказа по-модерна от другите региони на Черна Африка.

Източник: Wikipedia

И накрая, до средата на 19 век Абисиния е слабо централизирана държава, нейните региони са само формално обединени. Император Теодорос II и неговият син Менелик II слагат край на това: с твърда ръка те подчиняват всички феодали и потушиха бунтове , извършиха редица реформи, промениха данъчната система и създадават редовна армия.

Още през 1870 г. Етиопия е централизирана сила с професионална армия

Британците и италианците не можеха да осъществят разрушителни военни кампании срещу тях. Освен това Русия и Франция имаха свои собствени виждания за региона. И докато европейските велики сили се карат, Етиопия остана непокорена. И дори да беше за известно време окупирана през 1936 г., страната бързо успя да се отърве от нашествениците.

Източник: iStock

За съжаление по-нататъшната съдба на страната се оказа трудна. Оказа се, че с твърда ръка можеш да управляваш за кратко. Веднага след освобождението през 1941 г. в целия регион започнаха да пламват въстания и бунтове , императорът просто нямаше време да ги потуши с армията. Държавата също така се нуждаеше от пари и целият държавен бюджет отиваше за войниците. След икономически неуспехи и няколко граждански войни, Етиопия запада.

Нито уповаването на Съединените щати, нито сътрудничеството със СССР помогнаха на етиопците да успокоят страната и да възстановят икономиката. Сушите от 70-те и 80-те години влошиха ситуацията и доведоха до ужасен глад: от него са засегнати тежко 6,5 милиона души.

Както и преди 30 години и сега Етиопия е във война. Досега се водят битки между централната власт и регионите и не се знае кога най-накрая ще настъпи мир в региона. Съдбата на страната не е лека.