Германският канцлер Фридрих Мерц и лидерите на Дания, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция искат следващият дългосрочен бюджет на ЕС да бъде намален с няколкостотин милиарда евро.
В писмо от 28 септември 2026 г. до ирландския министър-председател Михол Мартин и председателя на Европейския съвет Антонио Кошта те настояват парите да отиват за отбрана, конкурентоспособност и борба с нелегалната миграция.
Какво предлага Брюксел
Европейската комисия представи проекта за Многогодишна финансова рамка (МФР) за 2028-2034 г. през юли 2025 г. Той възлиза на почти 2 трилиона евро в текущи цени, или около 1,76 трилиона евро в цени от 2025 г. Според шестимата това е номинално увеличение с около 60%, което те смятат за нереалистично.
Проектът сменя и приоритетите. За отбрана, сигурност и космос са предвидени 131 млрд. евро, пет пъти повече от сегашния бюджет.
Гарантираният минимум за подпомагане на земеделските доходи и рибарството е 295,7 млрд. евро, при 387,8 млрд. евро за Общата селскостопанска политика (ОСП) в момента.
Аргументът на нетните донори
Шестте държави осигуряват почти 40% от вноските в бюджета. Нетните вносители са малцинство, но поемат около три четвърти от тежестта, пишат лидерите.
Контекстът е тежък. Австрия и Финландия са под процедура при прекомерен дефицит, както и Франция, Италия, Полша и Белгия. Френският дефицит е 5,1% от БВП през 2025 г. при таван от 3%. Инфлацията в еврозоната достигна 3,2% през август.
В същото време страните от НАТО са се ангажирали да вдигнат разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г.
"Общият дълг не може да бъде решението и така сложният въпрос за обема на бюджета става неизбежен", подчертават лидерите на шестте държави.
Какво означава за България
България е ясно изразен нетен бенефициент от европейския бюджет. Кохезионната политика и селското стопанство заедно формират почти половината от предложената рамка и неизбежно орязването ѝ ще им се отрази.
Заместник министър-председателят Атанас Пеканов заяви през юли, че страната няма да приеме нови съкращения на кохезионните средства. България е част от групата на 16 държави "Приятели на кохезията". Земеделският министър Пламен Абровски пък иска държавите членки сами да определят праговете за директните плащания.
Въпреки това определено изглежда, че моделът, в който България разчита на кохезионни фондове за инфраструктура и регионално развитие, вече не е централен за ЕС. Това се виждаше още при приемането на предния евробюджет, но вече е особено ясно.
Битката между донори и бенефициенти няма да се размине, но е по-добре България да започне да се адаптира с по-бързи темпове. Рискът е страната да загуби от съкращенията, без да получи достъп до новите отбранителни инструменти.
USD
CHF
GBP