Над 1700 лева са средните брутни заплати във висшите училища, каза министърът на образованието Красимир Вълчев.

"Във висшите училища доминират рентиерските модели на заплащане. Не доминира политиката да се привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти", обясни министърът в интервю за БНР.

Снимка 413850

Източник: БГНЕС

Като временна и недобра мярка определи той мораториума върху създаването на нови университети и филиали, заложен в промените в Закона за висшето образование. Просветният министър изрази надежда тя да действа по-малко време.

Вълчев очаква до една година да бъде изготвена Национална карта на висшето образование, която да направи диференциация между професионалните направления.

Според министъра, броят на висшите училища не е основният проблем пред системата на висшето образование. Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха и започнаха да обучават професионални направления, които не са присъщи за техния профил, нямат този капацитет, взимат преподаватели назаем от други висши училища - това, което се опитваме да ограничим.

"Проблемът е в това, че приемът достигна крайният си предел. Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г. това достигна близо 80%. Сега връщаме назад, но не самоцелно, защото имаме професионални направления, в които имаме недостиг на студенти", коментира Красимир Вълчев.

По думите му нерационалното търсене на висше образование - търсене само заради самата диплома, е избуяло в социалните, стопанските и правните науки. Тези професионални направления най-много намаляваме, подчерта той и обясни, че това намаление се прави в зависимост от оценката за качество и реализация на висшите училища.

В професионалните направления, в които имаме недостиг на бъдещо търсене, даваме допълнителни стипендии, по-висок прием и по-високо финансиране, посочи министърът на образованието. Той заяви обаче, че се опитват да променят нагласите.

Намалили сме приемът от 58 хил. на 43 хил. за 3 години в държавните висши училища, отчете Вълчев и добави: "Настройваме системата за това да работи с по-малко студенти. Преструктурирането не засяга еднакво всички висши училища".

Неговите притеснения са, че системата не реагира достатъчно на промените във външната среда.