Обратът във външната политика на унгарския премиер Петер Мадяр може да струва на Москва повече, отколкото на Будапеща, посочва анализ на руското издание "Правда".
Ако Унгария докаже в съда, че "Росатом" носи вина за забавянето на АЕЦ "Пакш 2", страната може да бъде напълно освободена от неустойки, докато решението на Мадяр да преразгледа договора с руската компания на практика замразява или спира проекта.
При газовите доставки Будапеща вероятно ще се позове на присъединяването си към санкциите на ЕС като форсмажор и така ще избегне плащане на неустойки към "Газпром", а транзитът на нефт по "Дружба" се урежда с краткосрочни търговски договори, които не предвиждат компенсации при прекратяване.
Иначе казано, милиарди приходи, на които Кремъл разчита, е твърде вероятно да се изпарят.
"Правда" обобщава и по-широк проблем за руската външна политика: Москва системно е градила дългосрочни стратегии около конкретни политически фигури - Орбан и партията му "Фидес", Мадуро и чавистите, Янукович и Партията на регионите, без да отчита достатъчно спецификите на държавите и дейността на геополитическите си съперници.
Резултатът е, че смяната на властта може мигновено да обезсмисли инвестиции, натрупвани с години, и да доведе до загуба на влияние.
Реакцията от Москва вече е осезаема. Андрей Колесник, член на Комитета по отбрана на Държавната дума и на управляващата партия "Единна Русия", заяви пред руското издание Газета.ру: "Доставките на нефт и енергия от Русия за Унгария вече са поставени под въпрос." Той твърди, че Будапеща е приела новата позиция под натиск от Брюксел, но изявлението му не е официално обявяване на спиране на доставките.
Точно тази несигурност очертава риска, който Унгария поема съзнателно. Страната остава сред най-зависимите в ЕС от руска енергия - над 90% от вноса на нефт и до 80% от потребявания газ идват от Русия, при преференциални цени, а заедно със Словакия е сред малкото държави с изключение от рестрикциите на ЕС и САЩ върху вноса на руски нефт по тръбопроводи, въведени след пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г., отбелязва Daily News Hungary.
Технически Будапеща разполага с алтернатива през Хърватия, а MOL може да работи с други доставчици, но Загреб доставя единствено нефт, закупен по цени на световния пазар. Това може да вдигне цените на бензина и дизела в страната с до 25%.
Мадяр изглежда готов да поеме тази цена в замяна на размразяването на блокирани европейски средства, изисквано от Брюксел. Политическата сметка обаче става все по-сложна - партията му "Тиса" е загубила 10 процентни пункта в социологическите проучвания, от 53 на 44%, докато Орбан демонстративно се отказа от депутатския си мандат и води кампания "от улицата", представяйки се като защитник на обикновените унгарци.
Паралелно с геополитическия завой Будапеща прави и сложна фискална маневра. Финансовият министър Андраш Кармани обяви цел страната да приеме еврото до 2030 г., въпреки че предишното правителство е оставило бюджетен дефицит, който без намеса е можел да достигне 8,3% от БВП вместо обявените 3,7%.
Новият кабинет обеща да свали дефицита до 7,5% чрез съкращаване на разточителни разходи, а не с нови тежести за домакинствата - спестявания от предоговорени държавни договори, възлизащи досега на около 1,1 милиарда евро.
Ако Унгария мине през бюджетното "чистилище" и през потенциална предизвикана от Русия криза с горивата без промяна във властта, ще е много трудно на Москва поне в средносрочен план да си върне Будапеща като съюзник. А и много скъпо.
USD
CHF
GBP
