Руснаците теглят милиарди от банките заради опасения, че Кремъл ще конфискува спестяванията им

Войната в Украйна продължи значително по-дълго, отколкото Русия очакваше в началото, а украинските атаки станаха все по-ожесточени и скъпи за местната икономика. Само преди месец хората се биеха на бензиностанциите на фона на недостатъчните количества гориво. Днес притесненията им обаче са насочени към личните спестявания.

Според данни на Централната банка на страната от началото на годината досега руснаците са изтеглили около 24,4 милиарда евро от банковата система, предава Euronews. Причината - страх от действия на Кремъл за замразяване или национализиране на частни средства за финансиране на войната.

Данните на платформата Banks.ru показват, че търсенето на пари в брой е започнало да нараства в началото на март, като около 3,05 милиарда евро напускат сметките всеки месец, а пет от седемте големи банки потвърждават твърденията.

Така парите в обращение са се увеличили с 6,53 милиарда евро само през юли.

Ще победи ли Европа Русия в собствената ѝ игра на национализация

В Италия, Румъния и България активите, свързани с руския петролен гигант Лукойл, са изправени пред постоянен политически контрол и нарастващ натиск за продажба или преструктуриране

Според Тhe Washington Post страховете на гражданите не са неоснователни. По информация на изданието миналата година руските прокурори са прехвърлили частни активи на стойност близо 44,3 милиарда евро под държавен контрол, а през юни - още около 6,5 милиарда евро, свързани с милиардера Вадим Мошкович.

Бизнес всекидневникът "Ведомости" съобщи, че в продължение на месеци руският президент е набирал доброволни "дарения" от олигарси, а размерът им достига стотици милиарди рубли.

Частните лица обаче не са единствените притеснени. Големи компании също преместват пари зад граница, като само през второто тримесечие на 2026 г. от банковата система на Русия са изтекли над 8,1 милиарда евро. Подобни действия предприеха бизнесите в началото на военния конфликт и по време на първите санкции на Запада.

Тогава Централната банка на Русия временно повиши основната лихва до 20% и въведе ограничения върху движението на капитали, за да предотврати изтичането на средства и да стабилизира рублата и финансовата система. С времето тези мерки бяха отменени, но според анализа настоящият процес на промяна в структурата на руската икономика е по-мащабен и дългосрочен.

Това рисува една доста тъжна картина на руската икономика. Според данни на Кремъл БВП се е увеличил едва с 0,3% през първата половина на 2026 г., в сравнение с 1,2% през същия период на миналата година.

"Доброволният данък" в Русия чупи рекорди: Бизнесът е превел близо $4,5 милиарда на държавата

Парите идват на фона на бързо растящата дупка в бюджета