Когато говорим за още един мост на река Дунав, трябва да вземем предвид, че когато бизнеса планира, той не желае да не изпада в ситуация, в която на една място съответният тир да остане няколко дни. Това е парадокс за Европа, тъй като това е място, на което трябва да имаме свободно движение на хора, стоки и капитали. Най-логичното място за Дунав мост 3 е по-средата на Дунав мост 1 и Дунав мост 2 или иначе казано - Свищов. Това заяви проф. Андрей Захариев, декан на факултет "Финанси" от Стопанската академия в Свищов в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

Изоставахме ли досега с инфраструктурата?

Като част от Европейския съюз и България, и Румъния търгуват повече, стоките нарастват и затова са необходими много повече мостове от съществуващите в момента. След като има опашки от тирове, значи са нужни повече мостове. Това смята ръководителят на катедра "Финанси и кредит" в свищовската академия по финанси и изпълнителен директор на "Бул Инс" проф. Стоян Проданов.

"Ако погледнем и регионалното развитие има смисъл да се построят не още един, а още поне три моста между България и Румъния. Българо-румънската граница е втората по дължина в Европа и за да спре да бъде бариера, а място през което да се търгува означава, че трябват повече мостове", заяви той.

"Мостът е между два бряга и трябва да има съгласие и от двете страни. Това, което ние имаме като силно напреднала фаза е от 2019 година, когато премиерите на двете страни постигнаха споразумение, че мястото за 131-вият мост е мястото е именно при Свищов", заяви Захариев.

Колко би струвало подобно съоръжение?

По думите на Проданов за да има точна калкулация, трябва да има инженеринг, какъвто още няма.

"Числата варират, но грубо казано горната граница би трябвало да е около 100 милиона евро, а долната 50 милиона. Ако съпоставим тези разходи с възможностите, които се откриват пред развитието на регионите по течението на р. Дунав, ще видим, че това са разумно изразходвани средства. Трябва да се има предвид, че трите най-бедни региона в Европа са по протежението на река Дунав - два от българската страна и един от румънската страна. Трите най-бедни региона в Европа не се свързани, а се разглеждат като изолирани зони, които биха могли да има по-интензивно развитие, ако можеха да се свържат. Сега тази част на България прилича на икономическа пустиня", казва Проданов.

Имаме ли достатъчна инфраструктура?

По думите на Захариев всяка естествена двойка градове по течението на Дунав между България и Румъния заслужава да има подобно съоръжение.

"Напред във времето ние разглеждаме този мост като една обща Шенгенска територия, т.е. няма да се прави тежък граничен контрол, а само ще се заплаща за преминаването. И в Румъния, и в България текат проекти за магистрали. Нашата "Хемус" и румънската "А6", която е успоредна на реката, позволяват да се направят връзки. Именно строителството на магистралата Велико Търново - Русе прави дунавския мост на разстояние от 22 километра", заяви той.

Според него ако се сравнят съществуващите фериботи, този при Свищов е изграден за една родина от частен инвеститор, докато другите съоръжения при Оряхово и при Никопол са строени за много повече години. Цената на преминаването на тир при Свищов е около два пъти по-висока от алтернативните локации, но въпреки това се ползва много повече в двете посоки, в сравнение с другите две места.

Готова ли е Румъния?

Според Захариев, ако румънците искат да има трети мост, вероятно той вече щеше да е факт.

"През 2019 година бяхме на крачка от подписване на правителствен меморандум, който щеше да учреди комитет за наблюдение на проекта. Имаше покана и към една от големите европейски инвестиционни институции да бъде ангажирана като посредник и арбитър за този проект, но румънското правителство не успя да събере необходимото мнозинство при вот на недоверие и политическия риск временно отложи логичния избор да има следващ мост между страните в най-южната точка на реката", заяви той.

Какво трябва да се случи, за да напредне този проект?

Според Проданов много неща зависят от поставянето на приоритетите, от избора на инструменти за финансиране и най-вече от политическата воля.

"Не веднъж идеята е отпадала заради политически риск. Концепцията за това, че проектът се разглежда като конкурентен на поне три-четири подобни проекта - при Силистра например е криворазбрана. Разбирането, което трябва да имаме е, че ни трябват повече мостове и това не означава, че след реализирането на този моста няма да има поне още два следващи проекта, които ще имат смисъл", казва той.

"Чрез тези мостови съоръжение очакваме икономиките на градовете да започнат да растат", казва Захариев.