След като в неделя Германия едностранно реши да гарантира всички частни банкови депозити, в Европа се надигна вълна от критики към политиката на Меркел и компания. Щом Германия последва примера на Ирландия, то и съседите по съюз ще са принудени да сторят същото, за да спрат изтичането на влогове към по-сигурните „държавно гарантирани" банки.

Германия не се е консултирала с европейските си колеги - упрекнаха Меркел политиците и медиите, особено британските. Но говорителят на германското финансово министерство е внесъл повече яснота: гаранцията на Германия не се отнася до корпоративни сметки и следователно няма да доведе до приток на „чужд" капитал.

Меркел реши да гарантира влоговете на гражданите, но часове по-рано на срещата в Париж между лидерите на Франция, Италия, Великобритания и ФРГ тя не даде подобни сигнали. Германски политик отвръща: гаранцията е в духа на постигнатото споразумение, да не се остави нито една голяма европейска банка да фалира.

В тази връзка имаше и коментар от италиански политик, че Европейския съюз се справя с управлението на кризата доста по-добре, отколкото САЩ. Отвъд океана фирмата на Дик Фълд бе оставена на произвола и заради последвалата паника масираната намеса на държавата стана неизбежна. Това, каквото и да си говорим, изкривява принципите на свободния пазар и в този смисъл вещае пазарни провали.

Германия гарантира вложенията с „политическо изявление", което не е обвързано със законов акт, изтъква друг германски анализатор. Германската нова схема сега предвижда, че правителството става гарант от последна инстанция, ако вълна от банкови фалити изчерпи сегашната схема за гарантиране на влоговете в частния сектор. Последната е една от най-всеобхватните в света.

В понеделник Пеер Щайнбрюк говореше за щит, който правителството ще издигне, за да предпази финансовия сектор на страната. Тогава от езика на министъра се изплъзна и фразата „план Б за предпазване на германската финансова система" и журналистите само това и чакаха. Според говорителя на министерството, планът Б бил разбран неточно и министърът работел по организационно съглашение, което да доведе до по-бърза и ефикасна реакция в случай на бъдещи банкови кризи.

В тази връзка германският Ханделсблат коментира, че след като миналата седмица медийна звезда беше Щайнбрюк, обявил първия план по спасяването на Hypo Real Estate, сега самият канцлер се е нагърбил с управлението на кризата. Ето така звучи германското перо:

"Щайнбрюк оперира заедно със службата за Банков надзор BaFin и Бундесбанк отвореното сърце на германската финансова система, за да запази живота на пациента си". Но сега канцлерът е поела ролята на ръководител на операцията... Берлин е бил пълен с недоверие към френския лидер Саркози, от когото се е очаквал скъп план за подпомагане на банковата система на цяла Европа. Меркел е показала ясно, че не иска да участва в подобно нещо.

В кризата Меркел е придобила някои странни навици, като например да се обажда след полунощ на Йозеф Акерман, шефа на Дойче Банк, и да му заявява, че той ще помогне с 35 млрд. евро за спасяването на Hypo Real Estate. По време на политическа среща на управляващата коалиция Меркел е настоявала да бъде информирана за хода на преговорите с текстови съобщения и сама е давала указанията си по SMS. В следствие на усилията на меркел, в понделеник вестник Билд излезе със заглавие: Меркел дава гаранция на ВСИЧКИ спестявания - кой в Германия не би се радвал на подобен развой?

Политиката на Германия напоследък се развива по един и същ сценарий, изтъква Ханделсблат: ако се задава проблем, например война в Грузия, притеснения за бъдещето на VW, финансова криза - министрите работят по въпроса и вземат решения. Но ако проблемът ескалира, веднага идва шефката. От правителството коментират: напълно нормално, гражданите очакват ръководство именно от канцлера. А когато стане дума за гаранции за един билион (така в Европа се нарича американският „трилион"), хората определено искат да знаят какви са плановете на ръководителя на правителството.

Има и политически аспект. Кризата е шанс за разпространение на влияние. Хората обичат да има някой загрижен за тях политик начело. Меркел също се опитва да играе тази роля във финансовата криза.