Когато страхът е най-голям, често се появяват най-добрите инвестиционни възможности

Войни, енергийни шокове, геополитически конфликти и внезапни пазарни спадове почти винаги създават една и съща реакция сред инвеститорите - желание за отстъпление. Акциите се продават, рискът се избягва, а ликвидността се насочва към "по-сигурни" активи като злато, държавни облигации или просто кеш.

Историята на финансовите пазари обаче показва нещо парадоксално. Именно моментите, когато страхът е най-силен и заглавията изглеждат най-тревожни, често се оказват и моментите, когато се появяват най-добрите дългосрочни възможности за инвеститорите.

Днешната ситуация на глобалните пазари следва точно този модел.

Конфликтът в Близкия изток повиши цената на петрола над 100 долара за барел, енергийните пазари отново станаха нестабилни, а инвеститорите започнаха да се притесняват от нова инфлационна вълна. В подобна среда първата реакция на пазара почти винаги е масово разпродаване. Акции се продават без особена разлика между компании, които са директно засегнати от кризата, и такива, чиито бизнес модели нямат почти нищо общо с нея.

Именно в такива моменти се появява възможността.

Българин от Morgan Stanley: AI ще се окаже или най-големия риск, или най-голямата възможност за пазарите

"В момента стотици милиарди долари се изсипват в изкуствен интелект"

Корекциите са нормална част от пазарите

Много инвеститори възприемат пазарните спадове като изключителни събития. В действителност те са част от нормалния цикъл на капиталовите пазари.

Статистиката показва, че от 1980 г. насам спадове от поне 5% се случват в около 93% от годините, а корекции от 10% или повече се наблюдават в приблизително 48% от годините. С други думи, двуцифрена корекция се случва средно веднъж на всеки две години.

По-дълбоки спадове от 15% или 20% са по-редки, но също са нормална част от пазарния цикъл. Това означава, че самият спад не е необичайно събитие. По-важният въпрос е как инвеститорите реагират на него.

Пазарите се възстановяват много по-бързо, отколкото изглежда

Геополитическите конфликти също рядко имат трайно негативно влияние върху фондовите пазари.

Анализи на военни конфликти след Втората световна война показват, че средният спад на акциите около началото на конфликт е около 6%, а в почти всички случаи пазарите се връщат към предишните си нива в рамките на около месец.

Други изследвания показват, че в приблизително 73% от конфликтите фондовите пазари са по-високо една година след началото на кризата.

Причината е проста. Пазарите не чакат края на войните, за да започнат да растат. Те започват да калкулират възстановяването много по-рано - често докато новините все още изглеждат най-негативни.

Източник: iStock

Европейската централна банка добавя още един важен фактор

Макроикономическата среда в Европа също е различна от тази в предишни кризи.

Европейската централна банка се опитва да избегне прекомерно затягане на паричната политика в момент, когато икономическият растеж остава крехък. Основната депозитна лихва е около 2%, а сигналите от Франкфурт показват, че централната банка е внимателна да не задълбочи риска от икономическо забавяне.

Това означава, че евентуалният енергиен шок не е задължително да бъде последван от агресивно покачване на лихвите - фактор, който често ускорява възстановяването на пазарите.

Голямата ротация на финансовите пазари започна - от победителите към всички останали!

AI вече не е единственото убежище

Когато страхът удря всички компании едновременно

Проблемът при подобни пазарни спадове е, че инвеститорите рядко продават само компаниите, които са директно засегнати от кризата.

Вместо това се продава почти всичко.

Енергийно зависими индустрии, транспорт, технологии, услуги - всички сектори попадат под натиск. Това създава ситуации, в които компании със стабилни бизнес модели започват да се търгуват при много по-ниски оценки.

Именно това се случва в момента в част от европейския софтуерен сектор.

AI промени настроенията на инвеститорите

През последните две години изкуственият интелект беше основният двигател на оптимизма на пазарите. Инвеститорите очакваха AI да увеличи продуктивността и маржовете в почти всички технологични компании.

Сега пазарът започва да задава и друг въпрос - дали AI няма да доведе и до свиване на маржовете и ценовата сила в някои бизнес модели.

Индексът на софтуерните компании IGV е надолу с около 22% от началото на годината, а натискът вече се прехвърля и върху други сектори - логистика, финансови услуги и консултантски компании.

Това означава, че пазарите вече не оценяват само кой печели от AI, а и кой може да загуби ценова сила.

Защо Европа изглежда по-интересна?

И тук се появява интересната разлика между Европа и Съединените щати.

Американските софтуерни компании дълго време се търгуваха при много високи оценки - често 6 до 10 пъти приходите и 30 до 40 пъти печалбата.

В Европа картината е различна.

Европейските софтуерни компании традиционно се търгуват при по-ниски оценки, по-ниски маржове и по-умерени очаквания за растеж. Това означава, че част от скептицизма вече е включен в цените.

Компании, при които очакванията вече са се сринали

Няколко европейски компании показват ясно тази динамика.

Endava - компания за дигитално инженерство - се търгува при около 0.28 пъти приходите и под 5 пъти бъдещата печалба, нива, които обикновено се асоциират с бизнеси в сериозен структурен спад.

Dassault Systèmes, една от най-важните индустриални софтуерни компании в Европа, генерира над 6 милиарда евро годишни приходи и има оперативен марж около 32%, но оценката ѝ е паднала от около 9 пъти приходите до около 3.5 пъти.

Capgemini, която има над 22 милиарда евро приходи, се търгува при около 8 пъти бъдещата печалба, ниво по-типично за индустриални компании.

TeamViewer, софтуерна компания с оперативен марж близо 36%, се търгува при по-малко от 5 пъти бъдещата печалба.

В сектора на дигиталните плащания Nexi се търгува при по-малко от 0.7 пъти приходите и около 2 пъти EBITDA.

Общото между тези компании не е срив на бизнес моделите им. Общото е срив на очакванията на инвеститорите.

30% повече нови инвеститори на БФБ в първия месец от еврозоната

През януари SOFIX нарасна с почти 19% и се нареди сред най-добре представящите се индекси в света

Какво означава това за българските инвеститори?

За инвеститорите в България тази динамика има допълнително значение.

България вече е част от еврозоната и европейските капиталови пазари стават все по-релевантни за местните инвеститори. В същото време голяма част от спестяванията на домакинствата продължават да стоят в банкови депозити, където реалната доходност често остава ограничена.

Исторически погледнато именно периодите на силни пазарни корекции са били моментите, когато дългосрочните инвеститори започват да изграждат позиции.

Най-трудните моменти често се оказват най-важните!

Фондовите пазари не чакат края на кризите, за да започнат да се възстановяват. Те започват да се покачват, докато страхът все още доминира новините.

Докато цената на петрола е висока. Докато геополитическата несигурност изглежда най-голяма. Докато инвеститорите се колебаят дали моментът е подходящ.

Именно тогава често се засяват семената на следващия пазарен растеж.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.