Капитанът на траулер Йон Атли Гунарсон е едва осемгодишен, когато Исландия печели последната "Война за треска" с Великобритания. И война в случая не е съвсем в кавички - заради спор, свързан с териториални права върху риболовни зони, Нейно величество изпраща 22 фрегати.
Исландците обаче не се предават. Бързите им патрулни катери режат мрежите на британските траулери, а риболовните им кораби повреждат няколко военни съда с таранни удари. Освен това от Рейкявик заплашват, че ще оставят НАТО без ключова за контрола на Северния Атлантик авиобаза и ще си купят съветски стражеви кораби.
Източник: GettyImages
Под натиск от Вашингтон, Великобритания сяда на масата за преговори.
Днес, половин век по-късно, Гунарсон е на палубата на своя кораб край островите Вестман и е категоричен: "Нашите хора са се борили за тези 200 морски мили около Исландия. Малко се страхуваме, че ако влезем в ЕС, ще се наложи да предадем част от това, за което толкова много сме се борили".
Думите му пред "Франс прес" са есенцията на дебата, който разполовява островната държава по време на ключовия референдум днес.
400 000 исландци ще се изправят пред урните. Залогът на хартия е прост - дали Рейкявик да възобнови замразените през 2013 г. преговори за членство в Европейския съюз. Този път обаче дебатът далеч не се изчерпва с рибата.
Виждаме тежък сблъсък между прагматичната нужда от икономическа стабилност, новата геополитическа реалност и дълбоко вкоренения страх от загуба на суверенитет.
Стъпка напред - стъпка назад
Рейкявик подаде молба за присъединяване през 2009 г., докато икономиката му беше в руините на глобалната финансова криза. Четири години по-късно, след като страната се стабилизира, евроскептично правителство натисна спирачките.
Днес Исландия е дълбоко интегрирана в Европа чрез Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Шенген - има пълен достъп до единния пазар, но няма никакъв глас при писането на правилата.
Източник: GettyImages
Защо тогава управляващата лявоцентристка коалиция на премиера Криструн Фростадотир връща горещия картоф на дневен ред? Отговорът се крие някъде между руските кораби, Доналд Тръмп и непосилните жилищни кредити.
Геополитическият чадър и "ужасяващите" ипотеки
Изолацията вече не е гаранция за сигурност. Исландия е държава-основателка на НАТО, но няма собствена армия. Както отбелязва Би Би Си, сигурността ѝ зависи изцяло от съюзниците и американската въздушна база в Кефлавик.
Когато обаче руски разузнавателни кораби започнаха открито да преминават през изключителната ѝ икономическа зона, а Доналд Тръмп поднови реториката си за "купуване" на съседна Гренландия (която често в изказванията си бърка с Исландия - б.р.), в Рейкявик светнаха червени лампи.
Финансовият министър Дади Мар Кристоферсон е откровен - членството в ЕС би изградило необходимия "допълнителен стълб" за сигурност.
За младите в центъра на Рейкявик обаче голямата тема не са подводниците, а парите. Исландия е сред най-богатите нации в Европа, но цените там са с 84% по-високи от средните за ЕС. Основният лихвен процент достигна 8%, превръщайки ипотеките в "ужасяващи" за хората, които се опитват да си купят жилище.
Източник: GettyImages
"Получаваме по-високи заплати и те отиват директно за покриване на разходите. Това е като куче, което постоянно гони собствената си опашка", оплаква се пред британската медия Снерос Синдрадотир от Европейското движение.
Застъпниците на кампанията "За" вярват, че приемането на еврото ще укроти инфлацията и нестабилната исландска крона - една от най-малките независими валути в света.
Опозиционният лидер Гудрун Хафстейнсдотир обаче отхвърля това като "илюзия", заявявайки пред Telegraph, че Брюксел няма да реши структурните проблеми на исландската икономика.
Риба и суверенитет, суверенитет и риба
Истинският препъникамък, както винаги, плува в океана. Риболовът и свързаните индустрии формират близо 40% от износа на Исландия. Влизането в ЕС означава безусловно приемане на Общата политика в областта на рибарството. За местния бизнес това е равносилно на капитулация.
Според проучване на Gallup, цитирано от AFP, 90% от компаниите в сектора са против членството, опасявайки се от загуба на контрол върху годишните квоти и отваряне на вратите за чуждестранни мегакомпании.
Източник: GettyImages
"Въпросът не е дали Исландия трябва да си сътрудничи с Европа, ние го правим всеки ден. Въпросът е дали да прехвърлим ключовото вземане на решения в Брюксел", категорична е Хафстейнсдотир.
Съпротивата ражда и доста колоритни герои. Последният исландски китоловец Кристян Лофтсон, наричан от критиците си "Капитан Ахав", е основен спонсор на кампанията "Не". Пред Telegraph той определя Брюксел като обсебена от регулации "социалистическа, комунистическа структура" заради забраната за търговия с китови продукти.
Към икономическия коктейл се добавя и щипка антиимигрантска реторика. Лидерът на групата "Исландия над партийните линии" Сигфус Адалстейнсон се вдъхновява от Доналд Тръмп и открито пита как членството би се отразило на независимата политика за убежище, на фона на демографски промени, при които имигрантите вече са близо 20% от населението.
Брюксел чака, но не на всяка цена
Правителството в Рейкявик уверява бизнеса, че ще извоюва "специално споразумение" за риболова. В Европейската комисия от своя страна отчаяно се нуждаят от геополитическа победа - привличането на богата и стабилна северна държава би дало огромен тласък на забуксувалата политика по разширяване.
Въпреки дипломатичните намеци на комисаря Марта Кос за "креативни решения", експертите са скептични, че при такова стечение на обстоятелствата ЕС ще направи безпрецедентен компромис с правилата си, създавайки прецедент, от който веднага биха се възползвали и ирландските рибари.
Източник: GettyImages
В крайна сметка проучванията чертаят едно абсолютно разделено общество с изравнени шансове на двата лагера. Гласуването с "Да" не означава автоматично членство, а просто рестарт на преговорите - но пък със сериозна преднина, тъй като 11 от над 30-те преговорни глави вече бяха финализирани.
Отговор "Не" обаче със сигурност ще затвори вратата за десетилетия напред.
А не е ясно дали оставена сама Исландия ще спечели следващия сблъсък, в който се изправя срещу някой много по-голям от нея в опит да защити интереса си.
USD
CHF
GBP
