Германия и Франция подготвят обща стратегия за намаляване на огромния търговски излишък на Китай, който само за първите седем месеца на 2026 г. достига 687 млрд. долара. Очаква се планът за постигане на баланс в търговията с Китай да бъде представен през септември, пише Ройтерс.

Продължаващият дисбаланс между износа от Китай и вноса към страната се нарежда сред основните икономически теми за Европейския съюз. Китайските производители продават все повече стоки на европейските пазари, докато вътрешното търсене в страната остава слабо. Така износът се превръща във все по-важен двигател на китайската икономика, а търговският излишък продължава да расте.

Германският канцлер Фридрих Мерц смята, че китайският юан е подценен с около 25%. По думите му по-силна китайска валута би направила китайските стоки по-скъпи за чуждестранните купувачи, докато европейските продукти биха станали относително по-достъпни за потребителите.

Това би могло да помогне за намаляване на търговския дисбаланс. Според анализа на Ройтерс обаче именно тук се крие проблемът с европейския подход - по-силният юан не може сам по себе си да създаде търсене в Китай. Първата крачка, според анализаторите, е възстановяване на вътрешното потребление, а впоследствие по-високото търсене на вносни стоки би могло да доведе и до промени във валутния курс.

Made in Europe: Търговският план на ЕС, който разгневи Китай

Made in Europe: Търговският план на ЕС, който разгневи Китай

След дълго затишие дебатът за "Произведено в Европа" отново беше разпален

Китайската икономика продължава да се сблъсква със слабо вътрешно търсене. През август производственият PMI се подобрява до 49,8 пункта спрямо 49,2 през юли, но остава под границата от 50 пункта, която разделя свиването от растежа. Индексът за непроизводствения сектор също остава на 49 пункта, което е сигнал, че секторът на услугите и потреблението все още изпитва затруднения.

Един от основните проблеми, според Ройтерс, е отчетеният спад на пазара на недвижими имоти. Кампанията на Китай за ограничаване на задлъжнялостта на строителните компании е довела до сериозно отслабване на сектора, който в продължение на години е бил един от основните двигатели на китайския растеж. Анализаторите са категорични, че отслабването на имотния пазар се пренася и върху потреблението.

Именно затова Европа е изправена пред по-сложна задача. Ако Китай не успее да стимулира вътрешното потребление, производителите му ще продължат да търсят клиенти извън страната. Това означава още по-силен натиск върху индустрията в Европа и други големи търговски партньори.

Митата на САЩ не "спънаха" износа на Китай - страната отчете рекорден търговски излишък за 2025 година

Митата на САЩ не "спънаха" износа на Китай - страната отчете рекорден търговски излишък за 2025 година

Кои сектори "теглят" напред втората в света икономика

Освен Европа за промяна настоява и американският финансов министър Скот Бесънт, който призова страните да преосмислят търговските си отношения с Китай и да поставят по-сериозни търговски бариери като стимул Пекин да намали зависимостта си от износа и да засили вътрешното потребление.

Така търговският дисбаланс с Китай постепенно се превръща във все по-сериозен проблем за големите икономики. Въпросът вече не е само за мащаба на китайския износ, а дали икономиката на страната може да разчита на производството и износа, когато вътрешното потребление остава слабо.

За Европейските страни това е особено важен въпрос заради натиска върху местните производители. По-евтиният китайски внос може да е изгоден за потребителите, но едновременно с това поставя компаниите в Европа в по-конкурентна среда.

Затова и предстоящият план на Германия и Франция ще бъде насочен към разрешаване на този проблем чрез по-балансирани отношения с Китай. Големият въпрос е как Европа ще се опита да постигне този баланс - чрез натиск за промяна в курса на юана или чрез настояване за по-дълбоки промени в китайската икономика. Според анализа на Ройтерс именно вторият подход би имал по-голям шанс да даде устойчив резултат, тъй като по-силното вътрешно потребление би увеличило търсенето на вносни стоки и би намалило зависимостта на китайската икономика от износа.