След години на рецесия Испания, която е четвъртата по големина икономическа сила в еврозоната, най-после отбелязва стопански растеж. Въпреки това краят на кризата все още не се вижда.

Преди две години, когато Ангела Меркел посети Испания, фронтовете бяха ясно очертани. Канцлерката пристигна в страна, която беше загубила една шеста от брутния си вътрешен продукт и в която всеки четвърти гражданин беше без работа. Ангела Меркел настоя Испания да положи още по-сериозни усилия по отношение на реформите и да въведе нови мерки за икономии. За медиите и за повечето испанци Меркел беше олицетворение на злото, спомня си Юрген Донгес.

Точно по онова време известният професор от Кьолнския университет се намира в Испания, където е и роден. Юрген Донгес е член на Кралската академия за икономика и финансови научни изследвания и често публикува анализи за испанската икономика. Той остава шокиран от неприкритата омраза, с която испанците посрещат Меркел навремето. И то не само защото по традиция "отношенията между Испания и Германия всъщност са добри", а най-вече защото я обвиняват несправедливо, смята той. "Тази германофобия и тази злост срещу Меркел бяха предизвикани от това, че испанците трябваше да се нагаждат към съвсем други условия, след като 10 или 15 години бяха живели над възможностите си. Те си търсеха виновник за положението си и го намериха в Германия", казва професор Донгес.

Самоуверени или самодоволни?

Оттогава насам доста неща се промениха. Испанското правителство съкрати разходите си, уволни много държавни чиновници и реформира трудовия пазар въпреки съпротивата на синдикатите. Свиването на икономиката засега е овладяно, БВП на страната нарастна с 0,6 процента за периода между април и юни, докато БВП на еврозоната стагнира, а в Германия дори се понижи. При сегашната визита на германската канцлерка в страната испанското правителство може да я посрещне със самочувствие.

Професор Донгес, който понастоящем е в Мадрид, констатира дори "известно самодоволство". "То си личи и в медиите. Изведнъж Испания е локомотивът в еврозоната, а другите са зле. Долавя се и известно злорадство, че видите ли, и германците сега си имат проблеми". Преди предстоящите избори правителството се опитва да вдъхва оптимистично настроение, смята Донгес. Но всъщност не бива да спира курса на икономии и да забавя реформите. То трябва да либерализира трудовия пазар и да увеличи производителността. "Казвам на всички, с които се срещам, че курсът на икономии трябва да бъде продължен. Това е много важно", казва той.

50 години висока безработица?

"Испания е страната, която най-много намали заплатите през последните години", контрира Хайнер Фласбек. Той също е икономист, а до 2012 година е бил главен икономист на Конференцията на ООН за световна търговия и развитие (УНКТАД). "Междувременно заплатите в Испания са с 15 - 20 процента по-ниски от преди. При това положение в страната почти не може да се очаква що-годе нормално търсене на вътрешния пазар", казва той. Хайнер Фласбек смята, че испанската икономика не може да бъде съживена без съответната покупателна сила. На този фон последните добри признаци на стопански растеж и известно подобрение на трудовия пазар остават без каквото и да било значение, смята той. "При сегашното темпо на подобряване ще са нужни още около 50 години, за да се стигне до относително поносимо ниво на безработицата", казва той. Според Фласбек, засилването на износа не е най-доброто средство за справяне с кризата. "Всички държави по света искат да изнасят. Това е борба за пазарни дялове, при която едни девалвират валутата си, а други намаляват възнагражденията", казва той. Според него, още през 1930-те години е станало ясно, че този модел не функционира.

Може ли без още нови дългове?

Левите икономисти като Фласбек и американският носител на Нобелова награда за икономика Пол Кругман препоръчват поощряване на търсенето като средство за подем на икономиката: чрез повишаване на заплатите и инвестиционни програми на правителството, финансирани в краен случай с нови дългове. Според специалистите, това е по-добрият вариант от мерките за икономии при слабо стопанство и висока безработица. Междувременно дълговете на Испания, които до финансовата криза бяха ниски, съставляват 100 процента от годишния БВП на страната поради различните спасителни планове за банките. "Все някой трябва да прави и дългове. Въпросът е кой ги прави, а не дали изобщо трябва да се задлъжнява", казва Фласбек. Когато фирмите не правят дългове, за да инвестират, а частните домакинства се опитват да скътат парите си, трябва да се намеси държавата. "Ето защо не е правилно да се казва, че след като държавата има вече 100 процента дългове, тя не бива да прави нови", смята икономистът.

Застрашена ли е демокрацията?

Според либералните икиномисти като Юрген Донгес, призивът за нови дългове е абсурд, защото той вреди на конкурентоспособността. Хайнер Фласбек съзира голямата опасност другаде. Той твърди, че ако Европа не промени икономическата си политика, демокрацията ще бъде застрашена. "Когато хората са отчаяни, в някакъв момент те все ще изберат и някакви крайни партии. И тогава Европа ще се разпадне", казва икономистът. Двете големи народни партии в Испания претърпяха тежки загуби на изборите за Европарламент през май. За първи път в историята те получиха по-малко от половината гласове. А на 9 ноември предстоят може би още по-важни избори. На тази дата правителството на най-мощния икономически регион Каталуния провежда референдум за отделянето му от Испания.