Европа не може да си позволи да повтори провала си от първата дигитална революция и спешно трябва да премахне бариерите пред изкуствения интелект, ако не иска да остане в периферията на глобалната икономика.
За това предупреди президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на своя реч пред Световния икономически форум в Женева.
Според нея без спешни мерки блокът рискува да остане трайно засегнат от ползите на новите технологии.
Борба за икономическа независимост
"Европейският съюз се превърна в една от най-отворените икономики в света и се възползва значително от глобализацията. Но разширяването на търговията вече не може да се приема за даденост. Само миналата година в световен мащаб бяха въведени над 2500 търговски ограничения", каза Лагард.
По думите ѝ сме изпуснали първата интернет вълна и сме дали софтуерния бум в ръцете на гигантите на САЩ и Азия.
Според нея на фона на все по-фрагментираната световна търговия вътрешната иновация и повишаването на производителността на AI са единственият начин блокът да защити икономическия си растеж.
Лагард допълни, че ЕС разполага с най-голямата мрежа от търговски споразумения в света. Мрежата се разширява като наскоро бяха сключени споразумения с Индия, Индонезия, Австралия, Мексико и други.
Старият континент вече засилва усилията си да се откъсне от доминацията на американските технологични компании. Наскоро се заговори за контрола над чувствителната информация на ЕС от Palantir.
AI и Европа
Разполагаме и с висококвалифицирана работна сила. В Германия например 35% от завършилите бакалавърска степен са в STEM области - най-високият дял сред страните от ОИСР, сподели тя.
През изминалата година, по нейни думи, икономиката на еврозоната е отбелязала ръст от 1,5%, движен изцяло от вътрешното търсене. Положителната тенденция се запазва и през 2026 г. въпреки енергийната криза заради бойните действия в Персийския залив.
И сега, във времената на растящото търсене на AI, Кристин Лагард смята, че Европа може да догони големите играчи. Тя нарича това "втората дигитална революция".
"Вече има окуражаващи признаци, че европейските фирми инвестират в изкуствен интелект", споделя тя и добавя, че по данни фирмите в еврозоната очакват да отделят средно около 9% от общите си инвестиции за AI още тази година.
Думите ѝ идват дни след като ЕЦБ предупреди в своя блог страница, че еуфорията около изкуствения интелект създава риск от пазарна корекция на технологичните акции в САЩ.
Както Money.bg писа, европейските акции не са толкова надути колкото американските, но ако Уолстрийт падне, то местните неизбежно ще понесат удара.
ЕЦБ отбелязва, че това може да доведе до сериозни икономически последствия за блока. Близо 880 млрд. евро държат европейските домакинства и пенсионните фондове в едва седем американски компании, занимаващи се с AI.
Ще се създадат ли условия?
Според Лагард европейските компании все още се конкурират предимно на местно ниво, което пък убива стимула за иновации. Премахването на вътрешните бариери е единственият начин конкуренцията да заработи в общоевропейски мащаб.
Според Европейската инвестиционна банка разрастващите се компании, базирани в ЕС и Сан Франциско, набират сходни суми през първите си пет години от дейността си.
Но до десетата година разрастващите се местни компании са набрали приблизително 50% по-малко. Около 12% от тях са се преместили извън ЕС и са "мигрирали" - най-вече в САЩ.
Компаниите, които искат да се разрастват, се нуждаят от капитал. "Ето защо Европа сега предприема по-решителни действия за интегриране на капиталовите си пазари", допълва Лагард.
USD
CHF
GBP
