В стремеж да преобразят регионалния енергиен пейзаж и да доближат Централна Азия до Европа, три бивши съветски републики стартират амбициозна инициатива за развитие на нов трансконтинентален коридор за "зелена" енергия.
Това не е само стратегическо партньорство - виждаме геополитическа и икономическа трансформация, пише Euronews в свой материал.
Корените на проекта могат да се проследят до COP29 в Баку, където президентите на трите страни подписаха декларация за стратегическо сътрудничество в областта на зелената енергия.
Преди дни визията се превърна в реалност: Националните електрически мрежи на Узбекистан, казахстанската KEGOC и азербайджанската AzerEnergy подписаха учредителните документи за създаване на Green Corridor Union LLC.
Официално регистрирано в Баку, дружеството ще координира усилията за износ на излишна възобновяема електроенергия от Централна Азия към Европа чрез високоволтова предавателна инфраструктура.
Амбициозният маршрут
Коридорът цели да свърже богатите на слънчева и вятърна енергия региони в Централна Азия с европейските енергийни мрежи чрез сложна верига от предавателна инфраструктура: през Казахстан, под Каспийско море, през Азербайджан и Грузия, и в крайна сметка в Румъния и Унгария - план, който би свързал Каспийския басейн със сърцето на Европейския съюз.
България също обяви, че започва присъединяване към проекта за Зелен коридор - още през март енергийният министър Жечо Станков посочи, че страната ни може да допринесе със своята развита инфраструктура и системи за съхранение на енергия. Разглежда се и възможността. Българският енергиен холдинг да придобие и дял в проектната компания.
Тройна сила
Азербайджан, с нарастващия си възобновяем капацитет и стратегическия достъп до Черно море, е определен да играе ролята на финален азиатски сегмент на Зеления коридор. От неговите брегове електроенергията, генерирана в Централна Азия, би пресякла Черно море чрез подводен кабел към Румъния.
Узбекистан е ускорил рядко своята трансформация в зелената енергия. Според енергийния министър Джурабек Мирзамахмудов, страната очаква да произведе повече от 135 милиарда kWh електроенергия до 2030 г., с 10-15 милиарда kWh налични за износ, голяма част от които от слънчеви и вятърни източници.
"За само една година утроихме инвестициите в зелената енергия. През 2023 г. секторът абсорбира 1,2 милиарда евро чужди преки инвестиции. До края на 2024 г. очакваме тази цифра да надхвърли 4,23 милиарда евро ", посочва пред медията Мирзамахмудов.
Страната вече има повече от 4,2 GW възобновяем капацитет онлайн, с планове да достигне 20 GW до 2030 г., представляващи 40% от общото производство на електроенергия.
За Казахстан Зеленият коридор е повече от просто преход - това е стратегическа инвестиция в регионално лидерство и зелен растеж.
Страната вече е подписала меморандум за разбирателство с партньори и финансови институции, включително Азиатската банка за развитие и Азиатската банка за инвестиции в инфраструктура, които подкрепят подготовката на проучвания за осъществимост.
Европейски интерес
Докато Европа се стреми към климатична неутралност и енергийна сигурност, инициативи като Зеления коридор привличат нарастващ интерес.
Проектът се съгласува с целите на Зелената сделка на ЕС и стратегията Global Gateway. Въпреки че обещанието е смело, предизвикателствата остават: подводните кабели изискват масивни инвестиции и напреднало инженерство.
Политическата координация и финансирането на многомилиардната инфраструктура изискват устойчива международна подкрепа.
Факт е обаче, че подобен проект преди само няколко години беше напълно немислим.
USD
CHF
EUR
GBP
