Развитието на вятърната енергия и на големите проекти за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се нуждае от ясни правила, а не от мораториум. Това е позицията на Сдружение "Соларна академия България" след националния протест от 12 септември срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи.

Демонстрации, организирани от инициативата "Бялата лястовица" и над 26 земеделски и екологични организации, се проведоха в няколко града - София, Пловдив, Русе, Добрич и Перник. Организаторите настояват за временен мораториум и за референдум по темата, а сред основните им искания е и спиране на процедурите за нови ветропаркове в Добруджа до законодателно уреждане на сектора.

Ден по-рано МОСВ обяви, че подготвя национално пространствено планиране на ВЕИ, правила за минимални отстояния и защита на земеделските земи.

"ВЕИ и батериите вече са част от решението": Как България печели от кризата с Дунав

"ВЕИ и батериите вече са част от решението": Как България печели от кризата с Дунав

Ситуацията е своеобразен тест за устойчивостта на енергийната ни система

От "Соларна академия България" посочиха, че тиражираните по протестите и в социалните мрежи данни за 2500 изградени и 5000 бъдещи ветрогенератора се разминават с официалната статистика. Българската ветроенергийна асоциация посочва около 320 работещи вятърни турбини, като последните данни на Министерството на околната среда и водите са за 719 MW въведени в експлоатация вятърни мощности - от тях 556 MW са концентрирани във Варна и Добрич, където в строеж са още 70 турбини с обща мощност 206 MW.

"Официалните числа показват и нещо друго: концентрация в Североизточна България действително има. Притесненията на местните хора не могат да бъдат отхвърлени, само защото част от числата, с които се аргументират, са неточни", посочват все пак от ВЕИ асоциацията и са категорични, че "когато има нарушение, трябва да има санкция".

"ВЕИ секторът страда от глад за кадри, а заплатата на инсталатор с незначителен опит надхвърля 4000 лева"

"ВЕИ секторът страда от глад за кадри, а заплатата на инсталатор с незначителен опит надхвърля 4000 лева"

Възобновяемите източници са тези, които дърпат сметките за ток надолу, заяви Никола Газдов, председател на АПСТЕ

Председателят на сдружението Веселин Тодоров призовава да се спазва принципът на правната сигурност: "Ако земята е твоя, проектът е допустим по закон и държавата го е одобрила, правилата не могат да бъдат пренаписани постфактум заради натиск."

По думите му държавата може предварително да определя къде и при какви условия се строи, но условията трябва да са известни преди инвестицията, а не след нея.

Затова и от "Соларна академия България" поставят следните въпроси:

  • Кои земеделски земи България защитава?
  • Къде допуска големи енергийни мощности?
  • Как се оценява натрупването на няколко проекта в един район?
  • Какъв контрол има при строителството и рекултивацията?
  • Как се използват покривите, индустриалните и вече нарушените терени?
  • При какви условия един одобрен проект получава сигурност, че може действително да бъде реализиран?