Мегапроектът "Един пояс, един път" от години е перлата в короната на външната политика на китайския президент Си Дзинпин. Той бе представян и като спасителен за пазара на труда на Пакистан, създавайки достатъчно работни места, за да не позволи на икономиката на страната да тръгне към пропастта. Той е символът на стойност $62 милиарда на алианса между двете държави, описван от бивши вече лидери от "по-висок от Хималаите, по-дълбок от океана и по-сладък от меда", припомня The Washington Post.

В продължение на годините това бе посланието, което излизаше от Исламабад: Китайско-пакистанския икономически коридор, представляващ масивни китайски инвестиции, които включват разширение на пристанища, нови магистрали и електроцентрали, е твърде голям, твърде важен и твърде политически значим, за да се провали. Но това вече не е така.

Високопоставен съветник на новоизбрания премиер Имран Кан заяви тази седмица, че Пакистан трябва да преосмили инвестициите, които идват от Китай, повишавайки възможността Исламабад преобърне на 180 градуса позицията си. Което пък ще нанесе тежък удар по амбициозния проект на Пекин.

Китай обеща светло бъдеще на Пакистан, но донесе финансова и политическа криза

Китай обеща светло бъдеще на Пакистан, но донесе финансова и политическа криза

Рисковете от новия "Път на коприната" стават все по-видими

"Предходното правителство не се справи с преговорите с Китай - не си написаха домашната работа, не преговаряха правилно и изгубиха много", заяви министърът Абдул Разак Дауд в интервю за FT.

Китайско-пакистанския икономически коридор, който ще свърже западен Китай с Индиийския океан е виждан като перлата в короната на "Един пояс, един път" - $1-трилионна версия на плана Маршал за 21 век.

И Пакистан не е единствената държава, която започва да преосмисля позицията си. И други държави, които първоначално станаха част от огромния проект, започнаха да изразяват притеснение доколко са прекалили със задлъняването към Пекин.

През декември Шри Ланка подари цяло пристанище на Китай, след като не успя да направи плащане по дълга си. През юли новият лидер на Малайзия прекрати временно проект за железопътна линия на стойност $20 милиарда, обвинявайки Китай в "неоколониализъм". През август Мианмар оряза проект за пристанище на стойност $9 милиарда. Непал също обсъжда да не построи два язовира по проекта на Пекин.

Пакистан вече е в затруднение да изплаща поетия дълг и може скоро да се обърне към Международния ваутен фонд за помощ.