Има един въпрос, който все по-често стои пред технологичната индустрия: откъде ще дойде токът за следващото поколение изкуствен интелект? Докато компаниите строят гигантски центрове за данни, а потреблението на електроенергия расте, на сцената се появява нова група играчи. Това са стартъпи, които обещават да върнат ядрената енергия в центъра на икономическата надпревара.

Сред най-смелите е Valar Atomics.

Компанията от Калифорния, основана през 2023-та, иска да направи с ядрените реактори това, което автомобилната индустрия направи с автомобилите. Да ги превърне от уникални инженерни проекти в стандартизиран продукт, който може да се произвежда серийно.

Амбицията е огромна, но също толкова огромен е и залогът.

$6 милиарда за компания без комерсиален реактор

Valar привлече вниманието на инвеститорите след серия от технически постижения. През 2026 г. компанията започна нов кръг финансиране за около $1 милиарда при оценка около $6 милиарда. Кръгът е свързан с участието на Sequoia Capital - фондът, стоящ зад ранните инвестиции в някои от най-големите технологични компании в света.

Това, признават анализатори, е впечатляваща оценка за фирма, която все още няма работеща търговска електроцентрала и няма приходи от продажба на електроенергия.

Именно тук започва големият спор около Valar. Поддръжниците виждат компания, която може да реши един от най-големите проблеми пред AI индустрията, а именно недостига на надеждна енергия.

Критиците обаче виждат поредния пример за това как инвеститорите залагат огромни суми върху технология, която тепърва трябва да докаже икономическата си жизнеспособност.

САЩ отпускат $17,5 милиарда за реактори AP1000 - технологията е избрана и за 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

САЩ отпускат $17,5 милиарда за 10 реактора като тези за новите мощности на АЕЦ "Козлодуй"

Целта на Вашингтон е всички проекти да започнат строителство до 2030 година

Реакторът, който трябва да промени правилата

В центъра на проекта е Ward 250 - малък високотемпературен газово охлаждан реактор. През тази година той достигна критичност на тестова площадка в Юта, което означава, че контролирана ядрена реакция е започнала да се поддържа самостоятелно.

Това се счита за ключов момент, но далеч не означава готова електроцентрала. Следващите изпитания са далеч по-трудни: може ли реакторът да работи стабилно дълго време, може ли да произвежда електричество на конкурентна цена и може ли да премине през всички регулаторни процедури.

Историята на ядрената индустрия показва, че именно последната част често се оказва най-голямото препятствие.

Голямата идея: ядрен реактор на конвейер

Традиционните атомни електроцентрали са едни от най-сложните инфраструктурни проекти в света. Те се проектират индивидуално, строят се години и често надхвърлят първоначалния бюджет.

Valar иска обратното. Компанията залага на малки, почти еднакви реактори, които могат да бъдат произвеждани многократно и комбинирани според нуждите на клиента. Логиката е позната от автомобилите и самолетите: серийното производство намалява разходите и ускорява мащаба.

Проблемът е, че ядрената енергия не е автомобилна индустрия, предупреждават скептиците. Защото един дефектен автомобил е проблем за производителя, докато един проблемен реактор е проблем за цялата система.

Най-големият залог на Valar е свързан с бума на AI. Центровете за данни на компании като Nvidia и други технологични гиганти се нуждаят от огромни количества електроенергия, която трябва да бъде налична 24 часа в денонощието. Именно това е пазарът, към който се насочват новите ядрени компании.

Първата демонстрация на Valar обаче е далеч от индустриален мащаб. Реакторът е произвел достатъчно електроенергия за тестова компютърна система, но не и за реален център за данни.

Ядрен реактор на 1,6 км под земята: Необичайната идея на Deep Fission може да захрани бума на AI

Ядрен реактор на 1,6 км под земята: Една необичайна идея, която може да захрани бума на AI

Компанията вече има подписани необвързващи споразумения за доставки до 18,5 GW