Европейският парламент прие нови климатични правила, които ще увеличават разходите на компаниите в редица индустрии, като сред най-засегнатите са ключови сектори като строителството, автомобилите и енергетиката.

В основата на промените са целите на ЕС да постигне климатична неутралност до 2050 г. , като междинните стойности са намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и с 90% намаление до 2040 г.

Един от основните инструменти е европейската схема за търговия с емисии (ETS), която задължава компаниите да разполагат с разрешителни за всеки тон въглероден диоксид, който отделят. Системата вече обхваща около 40% от парниковите емисии на ЕС и приблизително 10 000 електроцентрали и промишлени предприятия.

За компаниите това означава, че въглеродът се превръща във все по-голям разход при производството. Засегнатите от схемата сектори трябва да намалят емисиите си с 62% до 2030 г. спрямо 2005 г., което поставя силен натиск върху индустриите с висок енергиен и въглероден разход.

Новият механизъм за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM) допълнително засилва притесненията на бизнеса. Целта му е да не позволява на компании да преместват производството си извън ЕС само за да избегнат по-високите такси за въглеродни емисии. Така при внос на определени продукти от държави с по-ниски климатични изисквания европейските вносители ще плащат разликата между въглеродната цена в страната на произход и тази в ЕС.

От европейския орган успокоиха, че механизмът ще се въвежда постепенно между 2026 и 2034 г.

Нови европейски регламенти притискат българската мебелна индустрия

Нови европейски регламенти притискат българската мебелна индустрия

Половината от фирмите в бранша отчитат по-слаб износ през последното тримесечие, а едва една на всеки три - ръст на производството

Кои сектори засяга

Новият регламент засяга широк диапазон от сектори. Автомобилната индустрия е сред тези, за които правилата носят сериозна промяна - от 2035 г. всички нови автомобили и микробуси, продавани на европейския пазар, трябва да бъдат с нулеви емисии, като още през 2030 г. те трябва да бъдат намалени с 55% за новите автомобили и с 50% за микробусите.

Едновременно с това до 2026 г. на всеки 60 километра по основните пътища на ЕС трябва да има поне една станция за електрическо зареждане, а до 2028 г. - за тежкотоварни превозни средства на всеки 120 километра.

Схемата за търговия с емисии ще обхваща вече и авиацията в рамките на Европейското икономическо пространство, като безплатните разрешителни за сектора ще бъдат преустановени до 2026 г. Морският транспорт е включен с постепенно нарастващи цели - 2% намаление до 2025 г., 14,5% до 2035 г. и 80% до 2050 г. за кораби над 5000 тона.

Сградите, отговорни за около 40% от енергийното потребление в ЕС, също подлежат на новите изисквания. От 2030 г. всички нови съоръжения трябва да генерират нулеви емисии, а слънчевите панели стават задължителни при строителство.

Според регламента до 2030 г. страните членки трябва да намалят енергийното потребление с поне 11,7% спрямо прогнозите от 2020 г. Така делът на възобновяемите източници трябва да достигне минимум 42,5% от крайното енергийно потребление - амбициозна цел, изискваща ускорено издаване на разрешителни за вятърни и слънчеви проекти.

За бизнеса това означава нови инвестиции, по-строги изисквания и все по-голямо значение на въглеродните разходи при производството и вноса.

ЕС подкрепя проект за съхранение на CO₂ в Северно море за 225 милиона евро

ЕС подкрепя проект за съхранение на CO₂ в Северно море за 225 милиона евро

Целта е до 2030 г. в ЕС да има капацитет за съхранение на най-малко 50 милиона тона въглероден диоксид годишно