"Росатом" продължава да извършва текуща техническа поддържка на различни възли и агрегати на АЕЦ "Козлодуй", защото България не е в състояние да замени руската техника в Първа атомна. Това става ясно от интервю на посланика на Руската федерация у нас Елеонора Митрофанова пред РИА Новости.
"Ядрената енергетика като цяло не попадна под нелегитимните антируски санкции на Европейския съюз. Въпреки това, отделни компоненти, по-специално произведени от стомана, както и услугите на редица дивизии на "Росатом", са включени в списъка с ограничения. Именно за такива договори се изисква процедура за изключване от санкциите, която, например, беше получена през юни тази година", заявява тя.
За подобни изключения се знаеше през 2022 г. - скоро след избухването на войната, но това е първи публичен коментар за това, че практиката продължава и в момента.
През последните няколко години АЕЦ "Козлодуй" премина към използването на американско ядрено гориво в Пети блок, като посланикът не пропуска да го окачестви като "демократично". По думите ѝ "по политически причини" нашата страна търси аналози на руското оборудване в САЩ, Чехия, Украйна и други страни.
Според Митрофанова решението да не бъдат продавани на Украйна реакторите в Белене е показателно не за собствената воля на София, а за настроенията в администрацията на американския президент Доналд Тръмп.
Българският "Лукойл" - на тезгяха
В същото интервю Митрофанова потвърждава, че "в централата на "Лукойл" в Москва се разглежда възможността за продажба на всички активи в България".
За евентуална продажба на рафинерията в Бургас се говори от близо две години. Бизнесът на "Лукойл" в Европа, в който руският гигант беше инвестирал десетилетия наред, стана силно затруднен след избухването на войната в Украйна. В началото на 2023 г. компанията се съгласи да продаде италианската си рафинерия, а няколко месеца по-късно румънската временно остана без лиценз.
През октомври 2024 г. тогавашният финансов министър Асен Василев заяви пред FT, че "Лукойл" търси купувач на мощностите си у нас, като малко по-късно от Москва дойде потвърждение, че "започва преразглеждане на стратегията" за българските активи, като то може да включва и продажба.
През лятото на 2024 г. френското издание Intelligence Online обяви, че активният във Великобритания и САЩ гръцки бизнесмен Димитриос Доциос търси начин да придобие "Лукойл Нефтохим", като през последните няколко месеца той е провеждал разговори както с представители на руския собственик на най-голямата рафинерия на Балканите, така и с консултантите от McKinsey.
В началото на ноември FT писа за интерес към най-голямата рафинерия на Балканите от страна на катарско-британския консорциум Oryx Global, контролиран от катарския бизнесмен Ганим Бин Саад Ал Саад, и базираната в Лондон къща за търговия със суровини DL Hudson.
Медийни публикации у нас и в чужбина спрягат сред заинтересованите българската "Инса Ойл", като това отново стана повод и за политическа (зло)употреба на темата.
Още в края на 2023 г. и Държавната петролна компания на Република Азербайджан SOCAR обяви, че има интерес да закупи рафинерията - позиция, потвърдена и от посланика на страната у нас Хюсеин Хюсеинов.
През тази година се появиха още потенциални кандидати - унгарската MOL и казахстанската KazMunayGaz.
Според анализатори поне част от спряганите имена може да се окажат част от схема, с която Москва да запази контрола над огромната рафинерия и добре развитата търговия с горива на едро и дребно.
"Въпреки че ПАО "Лукойл" не е обект на антируски санкции, неговите дъщерни предприятия тук често са подложени на безпрецедентен натиск от страна на държавните органи. Буквално през юни тази година българските власти започнаха поредното антимонополно разследване", коментира Митрофанова, като добавя, че "доколкото ни е известно" за продажбата "окончателно решение все още не е взето".
Какво търгуват България и Русия днес?
Към края на интервюто Елеонора Митрофанова не пропуска да отбележи, че "незаконните западни санкции" неизбежно са повлияли на двустранните икономически отношения.
"В настоящите трудни условия за първи път не влязохме в десетката на основните партньори на България. Според местната статистика, през 2024 г. двустранният стоков оборот достигна един милиард долара. Това обаче е с 74% по-ниско от показателя за 2023 г., който достигна 4,2 милиарда долара", посочва тя.
Посланикът посочва, че в Русия са влизали български фармацевтични продукти, медицинска техника, парфюмерия и козметика, хладилно оборудване и тютюн. Руският износ за България пък е съставлявал "незабранените видове гориво", торове, алуминий, чугун и електрооборудване.
USD
CHF
EUR
GBP
